“Пълна промяна”

Ивайло Ябълкаров, 09.07.2007

Представете си, че без много усилия можете да промените нещата, които не харесвате от тялото си. С един замах: край на бръчките, край на излишните килограми, край на носа, който не харесвате, край на акнето. Звучи като реклама на нов вид козметичен крем или на клиника за пластична хирургия, но не е. Това е основната идея на нашумяло предаване от типа на това, което скоро ще тръгне и с български участници по една телевизия – “Пълна промяна”. На “състезателите” в него се предлага да им бъде направена безплатна промяна на нещата, които не одобряват по себе си. След извършените манипулации и операции от светила в пластичната хирургия, бива избран победител.

Спомням си, че имаше време, когато не смеех да се погледна в огледалото, копнеех доста неща да бъдат напълно променени в мен. Тогава обаче нямаше предаване като това, а и едва ли щях да се престраша да се подложа на хирургична интервенция. Знаех, че Бог не гледа на лице (на външен вид), а на сърце, но бях наясно, че хората (особено момичетата) обръщат внимание на външността. Трябваше да минат години, докато с Божия помощ се освободя от комплексите за малоценност. Мина време, докато разбера, че не е необходимо всяко момиче да се захласва по мен, за да се чувствам красив и ценен.

И сега продължавам да се нуждая от пълна промяна, но не на тялото, а на характера.

Още преди да тръгна на църква осъзнавах, че имам черти, които могат да бъдат наречени недостатъци, но когато повярвах в Бог и започнах да чета Библията, откривах все повече трески за дялане. В списъците, които изписвах с положителни и отрицателни качества и навици, винаги минусите бяха в повече от плюсовете. Една от причините беше, че все още имах излишни комплекси, а другата беше, че Словото бе почнало да работи в мен и да ме изобличава. Вече знаех, че Бог гледа на сърце, а моето със сигурност не беше от най-здравите. Нуждаех се от пълна промяна, но не очаквах, че ще отнеме толкова време и че една молитва няма да е достатъчна.

Не разбирам много от дрехи и мода. Понякога дори не мога да различа видовете плат и стиловете на обличане, но скоро забелязах, че Бог не само разбира от дрехи, но самият Той ни предлага облекло. Той “уши” дрехи и облече Адам и Ева след грехопадението (Битие 3:21). Той ни предлага да съблечем стария човек и да облечем новия в нови дрехи (Ефесяни 4:20-24), с които няма да бъдем голи като онзи цар в приказката на Ханс Кристиан Андерсен, но ще бъдем променени.

Интересното в облеклото, което слагаме е, че то не може да промени вътрешността ни. Ако сме изпълнени със завист, омраза, гняв, болка и най-скъпите и най-елегантните дрехи да си сложим, ще си останем същите. Както казват поговорките: “Отвън - мрамор, отвътре – сажди” или “Отвън ябълката е червена, а отвътре може да има червеи”. Такива ще си останем, независимо дали сме в костюм, по анцуг или по къси гащи. Но не е така с “облеклото”, което Бог ни предлага. На пръв поглед то е евтино. На нас не ни струва нищо, но на Него Му струваше живота и кръвта.

И все пак Бог копнее да се „облечем” в Неговата “модна линия”. Нея няма да открием на дефилетата в Милано, Париж, Ню Йорк, Токио, а ще я намерим в Библията. Там ни е разкрито, че ние можем да се “облечем” със смирение (I Петрово 5:5), с милосърдие, благост, кротост, дълготърпение, любов (Колосяни 3:12-14). Там ни се казва, че ако искаме да се справим с гордостта, трябва „да облечем дрехата” на смирение. Там ни се казва, че ако искаме да се справим с омразата, трябва “да облечем дрехата” на любовта. Там ни се казва, че ако искаме да се сбогуваме с недостастъците си и да постигнем пълна промяна, то трябва да се “обличаме” всеки ден с Исус Христос (Галатяни 3:27). Ако искаме и един ден “да се облечем” с белите дрехи на спасението (Откровение 3:5), то не трябва да прогонваме Исус Христос от сърцата си.

Някои твърдят, че човек не се променя, че какъвто си израснеш, такъв оставаш до края на живота си, че вълкът козината си мени, но нравът - никога... Така оправдавах и аз недостатъците и неуспехите си. Но човек може да се промени. Библията го показва. Тя разказва за Закхей, Мария Магдалена, Павел и много други. Те избраха Божието “облекло” и бяха напълно променени. Аз и ти също можем да бъдем променени. Ще отнеме време, но е възможно. Зависи от нас. С какво ще “облечеш” сърцето си?

Позволете ми да ви припомня онази поговорка: “По дрехите приемат, но по ума изпращат”.  А Бог гледа на сърце, а не на лице!

« назад