Притчата за добрия самарянин в наши дни

ЕВ, 22.05.2007

Интервю с Динка Гяурова, сдружение “Самаряни”

Притчата за добрия самарянин е много известна и дори самата дума ‘самарянин’ се отнася за човек, който помага безкористно, без да търси отплата от този, който е в нужда. Такава ли е и дейността на вашето сдружение?

– Да, със сигурност бих могла да кажа, че сдружение “Самаряни” е неправителствена организация, която работи от 1998 г., като изцяло дейността и мисията й са повлияни от притчата за добрия самарянин. Всъщност това е нашата основна цел – да помагаме на хора, които са в неравностойно положение.

Как точно помагате на хора, които са жертва на трафик?

– От началото на 2004 г. към организацията се сформира кризисен център за жени и деца, преживели насилие и трафик. В центъра се предоставят услуги в подкрепа на тези момичета и деца, като им е предоставена възможност да бъдат настанени и да им се осигури подслон и храна, да бъдат подсигурени техните базисни потребности.

Това са хора, които са се обърнали към вас?

– Това са хора, които сами са се обърнали към нас, а понякога и насочени от други институции. Много често са насочени от полицията, която е наш партньор в работата с тези жени и момичета. Също така работим в мрежа и с много други организации в страната, които работят по този проблем. Така че идеята е да помогнем на тези жени и деца. Екип от социални работници и психолози работят с тях, за да могат да преодолеят травмата, която са преживели, и да могат по-успешно да се интегрират.

Как попадна Донка* при вас?

– Донка беше настанена в кризисния център точно чрез насочване от РПУ – Стара Загора, и след известен период работа с нея, тъй като тя беше и бременна, се наложи да бъде настанена в друг център на организацията. Беше настанена в център за самотни майки. Целта му е превенция на изоставените. Заведохме я там, тъй като без подкрепата на екипа имаше много голям риск за нея и за детето, понеже нямаше къде да отидат.

Къде точно е проблемът, за да има хора – жертва на трафик, в случаите, в които това не става по тяхна вина?

– Причините са много комплексни, но аз смятам, че в повечето случаи тези момичета са жертва на манипулация. Дори тръгвайки за определен тип работа, те всъщност не са наясно какво точно се очаква от тях. Никой не би тръгнал да върши подобен тип работа, ако е наясно, че ще бъде физически и психически малтретиран. Просто не би се съгласил при каквото и да е заплащане. Затова аз съм твърдо убедена и на база на контактите с тези момичета, че те не са само жертва на експлоатация, но и на манипулация, тръгвайки към чужбина.

А какво ги прави податливи на тази манипулация?

– Най-рисковите ситуации са при момичетаq лишени от родителска грижа, тъй като те доста бързо се привързват, доста манипулируеми са и нямат никакъв житейски опит. Освен това след напускането на специализираната институция те нямат подкрепата на близки и познати. Това е нещо, което много бързо ги кара да намерят начин да могат да заживеят самостоятелно. И едно такова предложение за работа в чужбина се оказва много примамливо за тях. Освен това хората, които ги вербуват за този тип работаq са наясно, че няма кой да ги потърси след това – нито близки, нито познати. Това прави по-лесни нещата за похитителите.

Ето пример с Донка: на 13 години се появява едно семейство, което иска да я осинови и тя тръгва. Всеки ли може да отиде и просто така да си осинови дете?

– Процедурата с осиновяването е доста продължителна и дори на моменти бавна във времето. В случая осиновяването е станало доста отдавна, когато нито е имало отдели за закрила на детето, нито закон за закрила на детето. Реформата за благосъстоянието на децата тепърва е стартирала. Така че при Донка нещата са станали много по-бързо. По закон тя е имала право да присъства на делото, но никой не я е информирал. Това е един от акцентите в нейната жалба, тъй като със съдействието на адвокат от наша страна тя сезира всички институции.

След като Донка успява да се спаси и да избяга, осиновителите й не дойдоха ли да търсят правата си и да си я върнат обратно?

– Не, напротив. Имаше един такъв момент, в който тяхното поведение беше доста различно в различните етапи. Дори на моменти бих казала, че беше противоречиво. В един момент те подадоха молба, че се отказват от това осиновяване, понеже детето, което са осиновили, бяга от вкъщи, не ходи на училище, краде и т.н. В настоящия момент те проявяват интерес към нея и желаят да се срещат с нея.

Оттук нататък какво се случва на хората, на които помагате?

– Пътят е много труден, защото много от тези момичета нямат никаква квалификация – трудно си намират работа, нямат подкрепа от роднини и близки. Много индивидуално се подхожда във всеки един случай. Няма такава възможност момичето да не е намерило място, на което да остане и да бъде принудено да напусне центъра. По-скоро търсим съдействие и от други организации. Има значение и къде би искала да се установи. Много често при нас идват момичета от други градове от съображение за сигурност. А ние сме насочвали момичета от Стара Загора в други региони от страната. Както ви споменах, работим в мрежа с други организации – асоциация “Анимус”, фондация “Дива” и други.

Бихте ли ни посочили някакви мерки за превенции?

– Смятам, че ролята на семейството е много голяма. Социално-икономическата ситуация също мисля, че е една от причините, които правят тези момичета толкова уязвими. По отношение на нормативната уредба през 2004 г. беше приет закон за борба с трафика на хора, но все още сякаш намира трудно своето приложение. Мисля, че усилията трябва да бъдат комплексни, от страна на всички институции.

Тоест нужно е законът да стане по-твърд, както и съдействието на всички институции. А ние като отделни граждани можем ли да направим нещо?

– Аз споменах, че е много важно разбирането към тези момичета, защото това може да се окаже една сериозна пречка. Те имат нужда от приемане, тъй като това, което се случва след всички тези преживявания, е, че те са загубили смисъла. Искам да подчертая, че много от тези момичета намират смисъл отново да продължат точно в религията, във вярата, в Бог. Това не е нещо, към което специалистите, които работят с тях ги, тласкат, а това е едно от нещата, които им дават сила да продължат напред.

Надявам се, че това, което сдружение “Самаряни” прави, а именно да помага на хора в беда, ще стане и приоритет на църквата, защото това е примерът, който остави на своите последователи нашият Господ Исус Христос.

* Историята на Донка прочетете ТУК

« назад