Да съградим развалините

Уенди Биъри, 08.05.2007

Със съпруга ми живеем в България от 12 години. Една от най-предизвикателните задачи, с които сме се заемали, беше закупуването и ремонтът на сградата на сегашния Петдесятен институт. Един наш приятел, Владо, намери това място и ние нямахме търпение да го видим. Но постройката беше в трагично състояние. Основната сграда изглеждаше сякаш е паднала бомба. Стените бяха изпокъртени, електрическата инсталация беше изтръгната, водопроводните тръби – пробити. Прозорците бяха изпочупени, а рамките – строшени. Част от покрива липсваше. Бездомни хора бяха използвали мазето и палили огън в сградата. Преди да започнем каквото и да е преустройство на сградата, извозихме 15 самосвала с боклук.

Хората ни смятаха за луди, но ние знаехме, че с Божията помощ може да оправим тази съборетина.

Аз много се радвах, че сме купили сградата, защото за мен това беше невероятен пример за това, как Бог може да съгради отново нещо, което е било разрушено. Всичко това ми напомни на Исая 61:4: “И ще бъдат съградени отдавна запустелите места, ще се издигнат досегашните развалини и ще се обновят пустите градове, опустошени от много родове.”

От историята на Юдея знаем, че Вавилон превзема земите й и народът е в изгнание. Исая пророкува бъдещото освобождение и възстановяване на Юдея. Исус изпълни това пророчество с още по-голяма сила. В първите стихове на Исая 61 се говори за това, как Исус ще благовества, изцелява, освобождава, утешава и прогласява Божието благоволение. В ст. 4 се говори за това, как завърналите се пленниците ще възстановят градовете.

Дори и днес да не ни се налага непременно да издигаме наново сгради от камък, Бог ни е възложил задачата да издигнем развалините, които ни заобикалят, тъй като Исус ни е освободил, утешил и изцелил.

Какви са тези развалини, които ни заобикалят?

Аз виждам развалини, причинени от греха. Те може да се изразяват в живота ни и да ни държат във вериги, може да ги разпознаем и в семействата си под формата на негативни семейни черти или пък да се ширят в обществото ни чрез престъпността и корупцията. Понякога само стоим и наблюдаваме тези явления отстрани и смятаме, че те са просто част от живота. Или пък се чувстваме безсилни да ги преодолеем. Но Бог ни е призовал да съградим развалините – плод на греха, и да не допускаме те да пускат корени, а да заличим всеки горчив спомен от това, което Сатана е причинил.

Като вярващи нашата задача е да издигнем наново заобикалящите ни развалини. Те се проявяват в обществото с най-различни лица – аборт, корупция, престъпност, отчаяние.

Те всички са плод на греха.

Имало един човек на име Хенри. Той се стремял към доброто, но позволил на греха да управлява в сърцето му. Преследвал материалното благополучие и работел усилено. Допуснал греха да закорави сърцето му. Започнал да малтретира жена си и децата си. Имал предразсъдъци спрямо хора от друг етнически произход, ненавиждал всеки, който му възразявал. Започнал да търгува на черния пазар и впоследствие убил човек. Създал 7 деца, които се карали и си отнемали взаимно наследството. Браковете на 5 от всичките му деца били разтрогнати. Повечето се забъркали в прелюбодейство, лъжи, кражби и оставили след себе си развалини, с които да се борят децата им. Почти всичките деца на Хенри го мразели и той така и си отишъл от този свят. Дори и онова от тях, което единствено се грижело за баща си, не видяло нищо хубаво от него. Наследството, което оставил, е гняв, завист, насилие. Моето семейство все още продължава да се бори с всичко това. Хенри е моят дядо. Грехът в живота му остави след себе си развалини и те продължават да тегнат над семейството ми. Аз и до ден днешен изграждам развалините, които той ми предаде.

Какво да правим, когато се сблъскваме с толкова много проблеми в семействата си?

Каква е нашата задача? Тук не говоря за разчупване на проклятия, както учат някои съвременни доктрини. Аз по-скоро искам да погледнем реалистично и да видим какво може да се направи, за да съградим развалините, които поколенията преди нас са оставили.

Как можем да съградим развалините в нашите семейства и общества – това ще бъде тема в следващи публикации в ЕВ.

Исая 61:4: “И ще бъдат съградени отдавна запустелите места, ще се издигнат досегашните развалини и ще се обновят пустите градове, опустошени от много родове.”

Може да не ни се налага да издигаме наново сгради от камък, но Бог ни е възложил задачата да издигнем развалините, които ни заобикалят.

« назад