Дебат за абортите

Данаил Налбантски, 27.03.2007

Лекарският съюз излиза с протестна декларация срещу обидите на попа

 Сливен. Лекари са готови да съдят отец Евгени, който скочи срещу абортите. Сливенският свещеник нарече гинеколозите платени килъри.

Това е много тежко обвинение и ако зависи от мен, бих предприела съдебни действия срещу него, заяви д-р Юлия Бянкова, шеф на Лекарския съюз в Сливен.

Тя съобщи, че етичната комисия на организацията е подготвила официален протест срещу обидите, отправени от страна на църковен служител. Становището на съюза ще бъде официално оповестено днес. Настоявам и за среща със сливенския митрополит Йоаникий, каза д-р Бянкова. Според нея е глупаво църквата сама да застава срещу хората, опитвайки се да забрани абортите.

В-к „Стандарт”, 14.03.2007 г., с. 8

Коментар

Лошо е, когато хората започнат да си разменят лозунги. Когато вместо да седнат и да обсъдят сериозно и добронамерено един проблем, започнат да се надвикват и никой не чува другия.

Това усещане оставя разгорилият се напоследък дебат за абортите. Той започна с лозунг: „Вие сте убийци!” Вдигна го един от тия, които наистина трябваше да се произнесат – свещеник. Само че опонентите, предизвикани, скочиха и вдигнаха своя лозунг: „Ами вие какви сте? Къде сте? Защо не учите народа?” Сега всеки, който се намесва в дебата, вади своя лозунг. Тук разнообразието е много ограничено. Няма голям избор. Трябва или да викаш „Убийци!”, или „Вие в кой век живеете, бе!”

Това никак не е приятно. Някой може и да харесва надвикването, но от него полза няма.

Проблемът е огромен. Тежък. Страшен. Зачеват се деца, които биват убивани безпощадно. Не едно, не две. Десетки хиляди у нас, по света – милиони.

Не вярвам тези, които правят аборти (и лекарите, и самите жени) да се гордеят с това. Сигурно се чувстват ужасно. Обнадеждаващото в сливенския случай е, че тая лекарка се чувства виновна, търси някакъв изход. Но когато някой перне грешниците с лозунга „Убиец!” по главата, те инстинктивно настръхват и скачат да се защитят. И започва голямата патаклама.

Борците против абортите дали не могат да предложат нещо друго, освен разпенени крясъци и обвинения? В този си вид са много уязвими и автоматично предизвикват съмнения в лицемерие. Всеки техен морален пропуск се използва като аргумент, че и тяхната работа не е много чиста.

Дебатът за абортите със своята непримиримост и крайност на разбиранията пропуска своята цел. Ония, които поради лекомислие, сластолюбие, непредпазливост са допуснали нежелана бременност, се нуждаят от съвети и нежност. Защото могат да го направят пак. Не ги удряйте. Нали знаете какво става с битите деца... Всички грешим и затова трябва да се борим с греха, а това не става с каране и бой. Става с любов, с грижа, с бащински и майчински съвет, с наставление, с пример.

Да, проблемът е огромен, драматичен. А когато има такъв проблем, крайните становища лесно се оформят. Но те най-често пораждат само враждебност и инат. Ефектът е нулев. Може би с благост ще се постигне много повече и ще се избегнат много нови трагедии.

Накрая бих споменал един детайл, който може би пренебрегваме. За абортите се говори толкова, защото действащите лица там са жените. Ние, донжуановците, мачовците, пак се измъкваме ни лук яли, ни лук мирисали. А нашето участие там си е фифти-фифти. Няма как да избягаме от отговорност. Ако не пред закона, то пред други инстанции, които всичко виждат.

« назад