Кризата на 25-годишните

Ивайло Ябълкаров, 16.03.2007

Сигурно сте чували за кризата на средната възраст и за криза в пубертета. Наскоро чух за криза при тригодишните и на хората над 60 години. Днес вече чета за криза при 25-годишните. Аз съм на 25 години и мога да кажа, че със скромния си житейски опит съм преминал през множество кризи. Естествено, с уговорката, че под криза разбираме емоционални и душевни тежки преходни моменти и състояния. Сигурно и вие сте се сблъсквали с тях. Може спокойно да заявим, че те са нещо напълно обичайно в човешкия живот.

Кризата, през която се предполага, че 25-годишните преминават, се свързва с въпроса, какво искам и къде отивам.

Какво искам? Къде отивам? Като че ли кризи от този тип не са характерни само за 25-годишните, но и за останалите възрасти.

Въпросите, какво трябва да правя с живота си, какъв е смисълът на живота ми и как да съм сигурен, че вземам правилните решения, притесняват всички ни. Специалистите, занимаващи се с преодоляването на кризи, казват, че не можем да разберем какво искаме, докато не разберем кои всъщност сме, кои са нашите ценности, какво е най-важно за нас, какво ни вдъхновява... Тези хора съветват нас, 25-годишните, да отделим време и да помислим върху приоритетите си. Кое ще сложим на първо място, подпитват те. Парите ли? Кариерата ли? Славата? Властта? Кое има най-голямо значение в живота ни?

За да уточним това, първо трябва да се запитаме кой може да ни измъкне от поредната емоционална сухота. Могат ли парите да премахнат усещането, че земята под теб се разтваря и пропадаш в бездна? Колко милиона ще са ми необходими, за да заглуша крясъка на душата си?

Спомням си за една жена, която 13 години (!) страдаше от коварна болест – кръвотечение. Раздаде всичките си пари по лекари, но нищо. Накрая с последни сили, с последна надежда протягаше ръце да се докосне до крайчеца на Неговата дреха. Може ли властта, връзките, славата да запълнят празнотата на страдащия?

Чувал съм за един много известен сред съгражданите си човек. Той имал огромна власт и една-едничка дъщеря, която се разболяла и с всеки изминал ден си отивала от тоя свят. Тогава Яир, така се казвал човекът, чул, че Той е в града. Въпреки властта, връзките и славата сам отишъл при Него да Го моли да помогне на дъщеря му.

А може би близките и приятелите ни ще ни измъкнат, преди да е станало късно...

Чувал съм за един човек, тежко болен, очакващ чудото в една къпалня. Около него няма нито приятели, нито роднини. Няма кой да му помогне, докато... Докато не минава Той и не го извежда от мястото на страдание.

Имаше дванадесет души, които бяха хванати в капан в бурята. Вече чакаха да умрат, когато една дума, изречена от Неговата уста, спря бурята. Вятърът утихна, вълните се снишиха... Сърцата се успокоиха.

Прави са специалистите по кризите, като казват, че трябва да осмислим приоритетите си, за да се справим с емоционалната сухота. Нека обаче да размислим, ако пропадаме в бездна, ако имаме нужда от помощ, към кого най-силно ще викаме... Ще викаме към някого, който е силен колкото нас? Ще разчитаме на неща, които днес ги има, утре се обезценяват и не струват нищо?

Не е ли разумно да протегнем ръка, да извикаме с глас към Него? Към Исус Христос! Към Бог, Който е обещал, че Самият Той ще върви с нас и ще ни успокоява (Изход 33:14).

Нека се върнем на специалистите по кризите. Те казват, че за да се справим с поредната криза, ни е необходима стратегия. Прави са! Иска ми се моята стратегия да включва упование в Бога на първо място. Защото знам, че Той познава уповаващите на Него и е крепост в ден на бедствие (Наум 1:7).

Нямам представа през колко още кризи ще трябва да премина. Дали след кризата на 25-годишните не ме чака и тази на 26-годишните? Но ми се иска да не забравям моята стратегия за борба в кризисни моменти: Уповавам на Него, защото е приготвил зелени пасбища за моята душа, на които Той ще ме успокоява.

« назад