България нехае за своето раннохристиянско наследство

Димитър Димитров, 12.03.2007

Ние, българите, имаме щастието да живеем в християнска държава. Разбира се, имало е дълги периоди в историята на нашата родина, когато поради чужда власт или политическо влияние християнството е било забранено и преследвано. Този тъжен факт нерядко личи в културата и възпитанието ни, въпреки дадеността да сме жители на християнска държава. Тук ще разкажем за един наш сериозен пропуск по отношение на християнското ни минало.

Не са много страните по света, които могат да се гордеят с присъствието на християнството по техните земи още от апостолски времена. Навсякъде, където това е факт, той неминуемо присъства в културно-историческия имидж на съответната страна. Ние, българите, като че ли рядко се замисляме колко благословени земи обитаваме, та Господ е дал Своето учение да присъства в тях още в първите години след Възкресението на Спасителя.

Най-дългият период на непрекъснато присъствие на християнството по българските земи е, щем или не щем, периодът преди тук да е съществувала държава с името България. През първите три века след рождението на Христа по нашите земи са изградени десетки християнски общини, стотици наши предтечи са дали живота си за християнската вяра. Благодарение на силата на тяхната вяра днес по-голямата част от цивилизования свят вярва в Христос, а не, да речем, в Митра или непобедимото Слънце... И какво от това, след като съвременна България не включва имената на тези общини и хора като достойни въобще да присъстват в учебниците й по история.

През следващите три века – периода 4.–6. век, по нашите земи са изградени около 200 църкви. Едва ли на света в момента има страна, освен може би Италия, която да може да се похвали с подобно количество раннохристиянски паметници. И какво от това, след като 99% от тези паметници тънат в забвение.

Раннохристиянски паметници в България чезнат ден след ден пред очите ни. Това се случва в страна, която, освен че е християнска, се стреми и към европейските стандарти в опазване на културно-историческото наследство. Причините за този тъжен факт са две – личностни и институционални. Сред личностните трябва с жалост да споменем слабата ни заинтересованост от подобни детайли в нелеките условия на съвременния живот. Не бива да забравяме обаче, че тези детайли са важна част от християнската традиция, към която иначе имаме честта да се вписваме.

Институционалните причини за разрухата на раннохристиянските паметници у нас са няколко. На първо място, държавата ни винаги е търсела корените си сред степите на Азия, откъдето – твърде спорно – дошли конниците на Тангра. Християнството в ранната ни история като че ли е предимно атрибут на “лошата” Източна Римска империя (Византия), с която славните ни предци “езичници” са във вечен конфликт.

Друга институция, която би трябвало да има отношение към раннохристиянските паметници у нас, а такова отношение тотално липсва, е Православната ни църква. Единствено двете действащи църкви от този период в София, в които се продават свещички, са добре поддържани. Средства за рушащи се църкви от периода 4.–6. век не са отделяни. (Напротив – в един черноморски курорт например местният свещеник изгонил археолозите и построил магазин над открития раннохристиянски комплекс.) Дали незаинтересоваността на тази институция към раннохристиянските паметници у нас не произтича от факта, че тези църкви обикновено са наричани римски? Това остава да гадаем.

През 2006 г. студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Нов български университет стартираха проект за визуално съхранение на изчезващите раннохристиянски паметници у нас. Те бяха похвалени за инициативата от проф. Георги Бакалов, зам.-ректор на СУ, и от множество български учени, занимаващи се с този период от историята на българските земи. По-голямата част от дейностите по проекта бе извършена със студентски “джобни” средства. Както за множество благородни инициативи у нас, така и за тази средства не достигат. Младежите продължават да действат по съхранението на раннохристиянските паметници у нас, работейки като продавачи и строителни работници.

За автора на този материал, който е част от инициативния комитет, ще е удоволствие, ако сред читателите се събуди интересът към най-ранната история на християнството по нашите земи. Така може би заедно един ден ще успеем да съхраним нещичко от раннохристиянското наследство по нашите земи, което чезне пред очите ни и с което би трябвало да се гордеем като християни и българи.

Повече за проекта в Интернет на адрес: http://christhrace.hit.bg

« назад