Изборът като скандал

ЕВ, 13.02.2007

Изборът за Пловдивски митрополит на 11 февруари между двамата кандидати - Знеполския епископ Николай и Деволския епископ Теодосий завърши с почти единодушна (от общо 14 гласувалите членове на Светия Синод, “за” са гласували 12, а 2 бюлетини са невалидни) подкрепа за епископ Николай.

Знеполски епископ Николай (Николай Методиев Севастиянов) е роден през 1969 година. Завършва гимназия в София и едногодишен паралелен курс в Софийската духовна семинария. След дипломирането си в Богословския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" продължава обучението си в Московската духовна академия, където получава научната степен "кандидат на богословските науки”. През 1990 г. е постриган в монашество във Враца. На 17 май 1993 г. е ръкоположен за йеромонах. Бил е ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария. На 27 юли 2001 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата Знеполски епископ.

И всичко щеше да е “пропито от единомислие”, ако го нямаше приветствието на проф. д-р Иван Желев, директор на Дирекция “Вероизповедания” на МС на Република България, което предизвика сериозни коментари в обществените и църковни среди. В него имаше нотки на загриженост относно желанието и способността на новия митрополит да общува и да е толерантен, както с миряни и клирици, така и с различните по вяра и невярващи.

“Като функция, производно на волята на народа властта заедно с народа, с цялото българско общество е заинтересована вероизповеданията (като вярващи и като ръководства) да спазват законите на страната, да не създават напрежения в обществото, а обратното - да спомагат за мирното съжителство на гражданите в отечеството ни от различен етнос и с различни вероизповедания.” – заяви проф. Желев.

Бившият Софийски викарий често беше споменаван в медиите във връзка със скандали и конфликти. По време на посещението на папа Йоан-Павел II в България през 2002 година, епископ Николай искаше да организира протест против тази визита. Като не успя, заключи предназначените за папата дарове в един килер на храма "Св. Александър Невски". През същата година при службата за имения ден на патриарха той взел стола на официално поканения папския нунций монсиньор Менини и го оставил прав по време на литургията.

Може би това са някои от основанията на директора на Дирекция “Вероизповедания” да бъде остър и не особено дипломатичен в думите си. ”Пловдивска епархия обхваща прекомерно голяма площ от страната ни, на която живеят хора от различни вероизповедания: православно, мюсюлманско, католическо, протестантско, армено-григорианско, израилтянско и др. И както беше казал един предишен митрополит от тази епархия на новохиротонисан епископ, че “онова, което беше позволено на архимандрит, не е позволено на епископ”, ще кажа и аз: което беше търпяно при софийския викарий, едва ли ще бъде търпяно при пловдивския митрополит! Надявам се, че няма да се градят стени на междуконфесионална омраза, нито ще се подкопават добрите народностни традиции на търпимост към различните по вяра, традиции на добросъседство с вярващи и невярващи.”

Според запознати това изявление може да коства поста на проф. Желев. Той беше назначен на тази длъжност от бившия премиер Симеон Сакскобурготски и влезе няколко пъти в конфликт с различни политически и църковни лобита.

« назад