Началото на пътя

Данаил Налбантски, 13.02.2007

Големите неща, преди да са станали големи, са били малки. Никой не се е родил голям. Даже и 100-килограмовите мъже са стартирали от категорията на 3-килограмовите бебета. Преди да станат милиардери, бележитите бизнесмени са били бедни студенти.

Мисля си често на тая тема. Мисля си, защото виждам, че в стремежа си да достигнем до върховете на християнското благочестие, ние много пъти падаме от високото и не можем да надминем „правдата на книжниците и фарисеите”, както казва Господ Исус Христос.

Това се получава, защото куцаме в теорията. Учили са ни, че трябва да бъдем съвършени, но не са ни учили как да го направим. Представяли са ни съвършенството като единствено достойната цел, която си струва да следваме. Ни повече, ни по-малко. И това е така. Но технологията на нейното достигане ни е непозната.

Християнските учители са ни казвали, че след като се покае един човек, той веднага трябва да се промени. Да зареже лошите дела и да стане нов човек с висок морал. Това се случва с рязка, радикална промяна. Ако алкохоликът е изпивал по една бутилка на ден, той трябва да спре изобщо да пие. Не можеш да му кажеш: „Утре ще изпиеш 900 грама, вдругиден – 800, после – 700, и накрая ще стигнеш до нула грама.” По тоя начин той никога няма да скъса с пиенето. Или пък ако някой е крадял по 1000 лева месечно, другия месец да открадне само 800, после – 500, докато след няколко месеца, живот и здраве, спре да краде.

Да, така е с тежките, очевидни грехове. Те трябва да бъдат загърбени радикално. Но има други, прикрити, не толкова осъдителни грехове, като одумването, завистта, гордостта, материализма и т.н., които остават малко в сянка и не ни притесняват много. А там е голямата борба. Там е и големият провал, когато не можем да се преборим с тях. На това не са ни учили и оттам идват бедите и проблемите.

Мисля си, че преди да говорим за християнско съвършенство, за святост и непорочен живот, трябва да започнем с нещо по-малко. Да се опитаме с културно поведение – да сме по-учтиви, по-възпитани, по-любезни. Като се уговорим с някого да се срещнем в пет, в пет да сме там, а не в пет и половина. Като обещаем нещо, да го изпълним, а ако преценим, че не можем, предварително да кажем и да не даваме напразни надежди. Да не разпространяваме разни слухове, за които не сме сигурни, че са верни. Да не клюкарстваме като махленски лелки. Да проявим малко повече търпение. И тъй нататък.

Тъй наречените светски хора, деца на тъмнината, рожби на погибелта и прочие често се държат много по-възпитано и толерантно, и тактично, и красиво, отколкото ние, които се имаме за Божи чада, нови човеци, нови създания. Не защото сме по-лоши от тях, а защото в стремежа си да се качим на върха на святостта забравяме елементарните неща

А всичко започва от тях.

« назад