Живата вода

Ивайло Ябълкаров, 03.02.2007

Питейната вода, която е най-ценният източник за живота на Земята, е под 1% от всичката вода. Зловещата прогноза гласи, че до 2025 г. двама на всеки трима души ще страдат от недостиг на вода. А без нея можем да живеем само няколко дни, и то с огромни усилия.

В едно от Евангелията Исус предложи на самарянката да пие от живата вода. Тя не е светена вода, нито вода, течаща от гроба на някоя “пророчица”, а е Божието Слово. Ако пием от него, няма да търсим вода от другаде. Тази вода е ценна за живота ни!

Колко време можем да издържим без нея? Колко дни се оставяме на принудителна диета, без да четем от Библията? Без да се молим? Без да слушаме проповед в църквата? Без да хвалим Бога?

Питейната вода е важна за живота и здравето на тялото ни. Живата вода е жизнено важна за живота и нормалното функциониране на нашата душа.

Колко много “потребители” на жива вода се събират по празниците в църковните сгради и ги изпълват от край до край! Виждаш лица, които не си срещал отдавна. Превърнали сме ходенето на църква в модерна традиция. Веднъж месечно – на Господна трапеза, веднъж годишно – на някой празник с програма… Пристъпваме църковния праг, за да се помирим с Бог.

По време на празниците се забелязва и другата крайност: толкова сме заети с приготвяне на съвършената песен, сценка, проповед, че забравяме защо сме се събрали; забравяме повода и причината за празника. Празнуваме рожден ден без Рожденика. Тогава приличаме на онези майки, които се събрали да празнуват рождения ден на едно от децата, но не го взели със себе си, за да не им пречи.

Това може би не се случва във всяка църква, във всяко сърце, при всяка служба… Вероятно не се случва и при всяко отиване при Бог, но... Случва ли ни се да отидем на църква, оставяйки Бог у дома? Случва ли ни се да пеем песни, без да Го хвалим? Случва ли ни се да няма място в сърцата ни за Него, както нямаше място в гостилниците в деня на Неговото раждане?

Около празничната суетня, край забързания ни и често отруден и обременен живот, забравяме, че Бог не е само Бог на Рождество, Възкресение, Петдесятница… Позабравяме, че Той копнее да Го опознаваме повече, отколкото да принасяме жертви и всеизгаряния (Осия 6:6).

Дано следващата неделя не Го забравим вкъщи! Дано не оставаме повече на принудителна диета без жива вода! Иначе това ще се отрази зле на здравето и на бъдещето ни.

« назад