Войната с Дядо Коледа

Данаил Налбантски, 30.12.2006

Честито Рождество Христово! И тази година то мина благополучно, белязано както винаги с неистово пазаруване, с вакханалия от подаръци, която къде ще укрепят любовта, къде ще я развалят, защото не са много сполучливи, с планини от празни опаковки в контейнерите.

Всъщност тази година има един нов нюанс. Започна световна война против Дядо Коледа. Бил рекламен агент на еди-кого си, забраняват го, отричат го. Бедният старец!

Живеем във времето на масовата култура, когато идеите ни се предлагат готови, обмислени, изследвани, доказани и дори опаковани добре като коледни подаръци. Няма защо да се блъскаме да ги измисляме, просто трябва да ги приемем. Ето ви още една тази година. Долу Дядо Коледа! Долу американските измишльотини! Долу американското влияние! Да си опазим националната култура и идентичност!

Винаги една червена лампичка започва да ми просветва някъде из апаратурата, когато подозрително много и различни хора се вкопчат за една идея. Като по даден знак хора от различни народности и култури нападнаха червендалестия дядо и го засипаха с обвинения, които си приличат като две капки вода. Ясно, че някои хора, изпитващи изначална омраза към американското, само търсят нови поводи, за да я представят в ново битие, да изсипят още няколко кофи боя (само че тоя път с друг цвят) върху световния жандарм.

Колко лесно стана да минеш за интелектуалец! Просто трябва да кажеш, че Джордж Буш е негодник и че американците са големи гадняри. Толкова. Не ти трябва да го доказваш, да обясняваш защо мислиш така. Ще те погледат удивено и ще кажат: „Тоя е голяма работа! Всичко разбира!” Ако допълниш и това за Дядо Коледа, направо ги разбиваш. Мястото ти сред прогресивния интелектуален елит ти е осигурено веднъж завинаги.

Че светът днес е американизиран до безумие, всички го виждаме. Че от 100 филма 90 са американски – също. Че милиарди хора мислят, говорят, обличат се, държат се по американски – ясно като бял ден.

Време е да си го признаем и да направим нещо, което наистина ще ни запази индивидуалността, доколкото нещо е останало от нея. Да оставим на мира Дядо Коледа. Той е държелив старец и няма да се даде лесно. Пък и какво ли ще спечелим, ако му забраним да напуска Америка?

« назад