Къде сте, родители?
Ивайло Ябълкаров, 21.11.2006
Преди години прочетох една история за група момчета от САЩ. Те помолили своите родители да им позволят да се подстрижат нула номер, за да не се чувства неудобно техен съученик, чиято коса опадала от левкемията. Заглавието беше “Не, не губя надежда в днешната младеж”.
Спомням си, че скоро след това отново попадах на подобни вдъхновяващи случки за склонността на младите към добри дела и взаимопомощ.
Отдавна не съм чел подобни неща. Сега пред очите ми има само зловещи хроники на младежко насилие и омраза. Може би вече онова заглавие би трябвало да звучи така: “Не, вече изгубих всякаква надежда, дори и в младите”.
Странно е. Винаги за новите поколения се говори с оптимизъм и надежда. Често се чуват изказвания: “Ние не успяхме, но дано младите успеят.” Или пък: “Младите! Те са бъдещето на страната ни.”
Родителите ми са учители и разказват за поведението на “младите надежди”: побои, арогантно поведение, неуважение на авторитетите, цинизми и още по-ужасни неща. Може би бихме приели за естествено така да се държат по-големи ученици, но онези, малките, сладките подрастващи… първолаци… седмокласници…
Все още свързваме децата от началните класове с думи като невинност, чистота, добросърдечие, но нещата се променят. Ако клатите невярващо глава, проследете с мен следната черна хроника:
Из интернет се въртят хитови клипове, записани с мобилен телефон на млади, 15–16-годишни момичета, които си скубят косите, ритат се и се влачат по земята, поощрявани от съученици.
В професионална гимназия във Велико Търново единайсетокласничка удря друга ученичка с метален бокс по главата. Битата се отървава “само” с разкъсно-контузна рана на главата.
Във Враца 15-годишен ученик нахълтва с още двама в класна стая по време на час и опира нож в гърлото на едно момче. Младежът вече три пъти е попадал в полицейски преписки, а е само на 15.
В квартал “Горубляне” над 20 ученички се сбиват помежду си, използвайки боксове, вериги, бутилки…
В Русе единайсетокласник чупи носа на свой съученик.
В Пазарджик три 15-годишни момичета се гаврят със съученичка – бият я, карат я да се съблича и заснемат всичко с мобилен телефон.
Пак в Пазарджик преди две години две тийнейджърки удушават най-добрата си приятелка (що за приятели!). Двете ги чака поправителен дом и от 3- до 10- годишна присъда.
И за край на хрониката на малолетните престъпления е хитът в Бургас – заливане с фекалии. За 50 лева млади момчета заливат жертвата с вонящи екскременти.
Четейки това, не можем да не се запитаме какво става с днешната младеж. Нямат ли с какво да се занимават, че вършат идиотщини? Нямат ли уроци, за които да мислят? Нямат ли бъдеще, за което да мечтаят? Защо са готови с лека ръка да захвърлят всичко? Нима мислят, че ще успеят в живота с побои, скубане, ритане, заливане с мръсотии, цинизми, убийства? Не знаят ли, че насилието ражда насилие?
Кой е виновен за всичко това? Защо насилието и агресията сред младите нарасна толкова много?
Според психолози около 42,1% от българчетата имат емоционални или поведенчески проблеми и се нуждаят от консултации от психолог. Причините за проблемите на децата са стресът и напрежението, на което са подложени. Това водело до агресия и липса на дисциплина в училище.
Друга причина за насилието сред младежите е нарасналият брой на децата, употребяващи алкохол. Според статистиката 20 хиляди тийнейджъри са потенциални алкохолици. Между 15 и 20 хиляди ученици пият по 5 (!) ракии на ден. Близо 80% от тях са се напивали поне веднъж още преди гимназията. Средната възраст, на която са опитвали за първи път вкуса на алкохола, е 13–15, дори 12 години.
Пет на сто от гимназистите пият всеки ден.
Седем на сто са признали, че са се напивали поне 5 пъти през последния месец.
Само 5% от учениците са трайни въздържатели.
Това са данни от социологическо проучване на Националния център по наркомании. Проблемът с алкохола наистина е сериозен. Сигурно сте забелязвали по улиците на града или в градинките групи младежи, разхождащи се с големи бутилки бира или с концентрат, които просто седят и се наливат. Това е новата мода сред младите.
Проблемът с алкохола е сериозен, но това ли е основната причина за бума на насилие? Някои обвиняват журналистите, други нарочват за виновно американското кино, училището, църквата… Сигурно всички имат право. Предавания като “Биг Брадър” и много филми дават лош пример на младите. Вероятно училището и църквата не правят всичко в работата си с тях. Но все пак родителите си остават главните виновници. Повечето от тях не намират никакво време за своите деца. Грижат се за толкова други неща, че не им остава възможност, а и желание просто да бъдат с тях. Едно 17-годишно момче твърди, че младежите на неговата възраст пушат, пият, друсат се, правят секс и въобще не им пука правилно ли е това или не, защото няма кой да им покаже кое е правилно. Това са думите на един младеж…
Как така няма кой да им покаже? Ами къде са родителите?
Според психолозите възрастта на малолетните алкохолици пада заради родителите, насърчили децата си за първи път да изпият чаша алкохол.
Жестокостта на най-младите е и плод на тяхната самота. Всъщност много от тях се чувстват несигурни и необичани. В тях зее дупка. Има празнота. Тя трябва да бъде запълнена и ще бъде запълнена. Въпросът е с какво. Дано не ставаме свидетели на убийства в училищата както в САЩ, където в последните 10 години са станали 30 кървави престрелки. В повечето случаи извършителите са ученици.
Дали новото поколение, на което възлагаме надеждите си да оправи България, няма да е поколението, което ще я унищожи?
Думите на едно момче звучат като зов за помощ: “Няма кой да ни покаже кое е правилно.”
Къде сте, родители? В душите на вашите деца има празнина и тя трябва да бъде запълнена. Не я “закърпвайте” с временни неща! Не я давете в алкохол, подаръци и измислена свобода! Заведете децата си при Бог! Той ще превърже всяка рана, ще уталожи всеки гняв и ще запълни всяка зейнала яма в душата на новото поколение!
Не, няма да загубя надежда в днешната младеж, ако тя допусне Бог в живота си!
« назад
|