Високи грозни планини…

Данаил Налбантски, 13.11.2006



 

В цялата суматоха около софийския боклук не чух някой да се осмели да призове гражданите да бъдат малко по-отговорни и да се помъчат да поспестят някоя и друга торбичка, хвърлена в кофите. Разбирам това, защото си представям какъв вой ще се надигне, ако някой направи и лек намек в подобен смисъл. Тежко му и горко. Но аз, понеже не съм политик и няма да се явявам никога на избори, нека си кажа приказката, пък който чуе – чуе.

Тук се крие един голям резерв. Не можем ли да се постараем да не правим толкова много боклук? С тази консумативна истерия докъде ще стигнем? Сметищата, които оставяме, са ужасяваща гледка, дори и да са най-модерни и по всички европейски стандарти. Това е едно свидетелство за безобразната ни лакомия да притежаваме всичко, и то веднага – не утре, не след година. Защо купуваме толкова много вещи? Дали са ни нужни всичките, или спокойно можем да минем без половината поне? Като пазаруваме, защо все гледаме да си купим евтини боклуци, знаейки прекрасно, че след месец-два ще трябва да ги хвърляме. И къде, освен пак там, в кофата. Има едни магазини, които май трябва до вратите им да сложат по една кофа. Купуваш, разопаковаш, виждаш, че е боклук, и го хвърляш. Просто и практично. Остава ти, като се прибереш, да се похвалиш колко евтино нещо си намерил – просто така, заради идеята. Психолозите отдавна са се произнесли, че зад манията за пазаруване се крият сериозни личностни проблеми.

Като правим ремонт, не можем ли да помислим малко повече и да видим нещата в перспектива, та да не се налага след година-две пак да разбиваме стени и да къртим плочки, да хвърляме фалшивия балатум, след като ни е било ясно, че е калпав още при покупката? Не можем ли да не хвърлим някой шкаф или барче само защото вече не са модни? Скоро и на новото ще му мине модата, трябва ли и то да излети през вратата?

Не можем ли хартията да я отделим и да я върнем на вторични, нищо че ще ни дадат жълти стотинки? Също и металните отпадъци. Изхвърлили сме лошата дървена дограма – не можем ли да си направим труда да я понарежем с триона и да я дадем на някого да си запали печката?

Подобни усилия може да изглеждат донкихотовски, но като се обединят милиони хора, ще се получи нещо съществено. Пък и в Европа така правят хората. Не хвърлят като нас, мислят къде ще отиде това, което хвърлят.

Трябва да имаме малко чувство за отговорност. Все някога децата ни ще минат покрай планините от боклуци и ще ни погледнат озадачено. Тая планина пък откъде се взе и защо я няма на никоя карта?

Господ ни е подарил един чудесен свят и ще ни търси отговорност, как се отнасяме с него. Не само на политиците и кметовете, но и на всекиго от нас.

« назад