Дали Господ е виновен за нашата сиромашия

Стамен Кривошиев, 09.09.2006

За да анализираме съвременните тенденции, свързани с икономическия растеж в света, е необходимо да анализираме платежоспособното търсене в глобален план.

Тъй като платежоспособното търсене се детерминира от доходите, ограниченото платежоспособно търсене е резултат от ниски доходи, т.е. бедност. Следователно нужно е да се спра по-подробно на феномена бедност, още повече че тази категория се поддава и на количествена оценка. Въпреки това доходите на хората не се следят системно във всички страни по света. Поради това броят на хората, които живеят в мизерия, е до голяма степен плод на догадки.

Проблемът се усложнява и от различните критерии, използвани от икономистите, за обозначаване на бедността. Някои икономисти смятат, че в широкия смисъл на думата бедно е всяко домакинство, което отделя повече от 1/3 от своите доходи за храна. Ако следваме този критерий, лесно ще установим, че повече от половината от населението на Земята (повече от 3 милиарда души по света) живеят в бедност. В настоящето изследване ще се огранича до анализа на т.нар. абсолютна бедност. Тази категория показва състояние на липса на достатъчен доход в стойност или в натура за задоволяване на основни биологични потребности от храна, облекло и жилище.

По въпроса за количествената характеристика на категорията абсолютна бедност, също не е налице консенсус между икономистите. Прагът на доходите варира в широките граници от 50 до 500 долара годишно в зависимост от равнището на цените, достъпа до ресурси за преживяване и т.н. Все пак се приема, че ако човек живее с по-малко от 1 долар на ден, той не е в състояние да задоволи основните си биологични потребности, и следователно в този случай човекът живее в абсолютна бедност. Публикуваните статистически данни за състоянието на бедността в света (данните са от World Development Report 1998/1999 г. на Световната банка) показват следното: при налични данни за 58 страни в света е видно, че по цени от 1985 г. и съществуваща статистическа информация от началото на деветдесетте години около 1 милиард и 60 милиона от населението, живеещо в тези 58 страни, преживяват с по-малко от 1 щатски долар на ден. В същото време липсва информация за бедността в страни като Судан, Сиера Леоне, Того, Мозамбик, Сомалия, Камерун, Бенин, Бурунди, Ангола, Чад, Централноафриканска република, Буркина Фасо, Мали, Либия, ДР Конго, Малави, Гана, Бангладеш, Турция, Узбекистан, Виетнам, Азербайджан, Афганистан, Лаос, Монголия, Северна Корея, Иран, Ирак, Йемен, Аржентина, Перу, Боливия, Куба, Хаити, Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Русия и Украйна. Общото население, живеещо във всички тези 39 страни, възлиза на около 930 милиона души. В поместената в доклада класификация на страните (в зависимост от дохода на човек от населението) повечето от тези 39 страни попадат в групата с най-нисък доход (най-бедни страни). Този доход е 785 долара на човек годишно и по-малко. Статистиката все още не е обхванала рязко влошилата се обстановка в Русия и Украйна по отношение на бедността в резултат на жестоката икономическа криза, разразила се особено през август 1998 г. Статистиката не отчита и последствията от икономическата криза в Югоизточна Азия през 1997 г., а така също и положението в Турция и Аржентина.

 Бедността и библейските християни

Когато четем историята за бедната вдовица (Лука 21:1–3), разбираме, че целият имот, които е притежавала тази вдовица, е бил две лепти, т.е. една нищожна сума. Въпреки това текстът ни казва, че тя получава одобрението на Исус за своята щедрост. От тези първи три стиха на глава 21 от Евангелието от Лука не става ясно дали тази жена е приела Исус за свой личен Спасител. Разбираме обаче, че е била вярваща жена.

Все пак възниква въпросът: след като Бог е нашият любящ небесен Баща, след като имаме от Библията уверението, че Той се грижи за всичките ни нужди, в т.ч. и паричните, защо има случаи, когато изпадаме в сиромашия?

Добрата новина е, че като всеки любящ баща, и все пак повече от всеки друг, Бог е готов да отговори на въпросите на Своите деца, каква е причината за спирането на издръжката. Добра новина е и това, че Библията ни насърчава да задаваме въпроси на нашия Бог, за да ни посочи причината. Добре е да задаваме много въпроси, както например Йов (Йов 13:19–28; 23 и сл.). Нашите въпроси няма да изморят Бога. Те просто ще Му дадат възможност да ни разкрие една от многото възможни причини, за да се окажем без средства. За какво можем да питаме: – Не сме ли обикнали парите повече от Бога? (Мат. 6:24) За да изпитаме себе си в този случай, добре е да си зададем въпроса: когато се моля, колко време прекарвам в молитва за паричните си нужди? Питаме ли Бога, как да разходваме парите си, или решаваме този проблем сами в зависимост от това, колко пари имаме в наличност? – Дали сме пропуснали сме Божията воля? Да се запитаме дали разходваме паричните си средства така, както Бог ни казва да го направим, или ги разходваме следствие на личното си предположение, че така служим на Бога най-добре? – Длъжници ли сме някому? (Римл. 13:8)

Бог се грижи за нашите парични средства дотогава, докато се научим да живеем в рамките на онова, което Той ни осигурява. Вземането на пари назаем трябва да е предшествано от усърдна молитва към Бога, за да ни даде финансова мъдрост, която да ни позволи да вземем назаем толкова пари, колкото можем да върнем. – Верни ли сме в даването на десятък?

Добре е да прочетем обещанието, което ни дава Библията в Малах 3:11. – Проявяваме ли щедрост? (ІІ Кор. 9:6) Не бива да забравяме, че духът на алчност може да бъде победен само от духа на щедрост. – Благодарни ли сме за Божията помощ? (Второз. 8:16–18) Понякога Сам Бог изпитва благодарността ни, тъй като Той се интересува от нашето отношение. Манната за евреите в пустинята беше за тях такъв изпит за благодарност към Бога. – Дали сме били верни в малките неща? (Мат. 25:14–23) – Дали сме проявявали някога непокорство по отношение на Божията воля? (Евр. 3:17) Липсата или недостигът на средства може да е предупреждение за нас, че някъде сме "излезли от релсите". В такива случаи Бог може да оттегли помощта си от нас, докато Го потърсим и се покаем. – Какво ни интересува повече – да научим онова, на което Бог иска да ни научи, или задоволяването на нашите нужди? Това е изключително важен въпрос. Необходимо е да се помолим, примерно така: "Господи, моля Те да не ми даваш парите, докато не разбера и не възприема онова, на което искаш да ме научиш." – Има ли "грях в лагера"? Този въпрос трябва да си зададем, ако сме глава на семейство, ръководител на църква или група (Ис. Нав. 7:7–11). – Жънем ли плодовете на минали грехове или погрешни решения? (Второз. 28:17, 18).

Когато страдаме в резултат на извършен грях, в бъдеще няма да бъдем предразположени към подобни постъпки. Негативният финансов резултат може да не е предизвикан непременно от извършен грях, а просто от глупаво решение или избор, макар и негреховни. – Дали сме работили упорито? (Пр. 28:19; ІІ Сол. 3:10) – Дали сме присвоили нещо от Божията слава? (І Лет. 29:11, 12) – Дали сме проявили грешно разбрана независимост и гордост? Бог може да ни изпрати помощ и ние да откажем да я приемем поради изградена наша, собствена представа за начина, по който Бог ще задоволи нуждата ни. В този случай Бог може да използва финансовите ни затруднения, за да ни привлече вниманието. – Дали сме разчитали повече на хората, отколкото на Бога? (Ерем. 17:5) – Страхуваме ли се за бъдещето? (Мат. 6:34) Възможно е да сме задали всички тези и други въпроси и да не сме получили отговор. Възможно е да не сме сбъркали в нищо и пак да сме изпаднали в бедност.

Тогава е добре да си припомним и написаното във Второз. 8:2. Безпаричието може да е просто временно изпитание на нашата вяра. Временно обаче! Защото обещанието, дадено в Пс. 37:25, в този случай си остава на наше разположение. На наше разположение е и обещанието, че "хлябът и водата няма да ни липсват". И така, може ли да сме библейски християни и пак да сме бедни ? Отговорът е: да, може, но само временно – докато потърсим Божия отговор за причината или докато премине изпитанието, което Бог в любовта Си към нас е допуснал. Вярно е, че бедната вдовица от Лука 21:1–3 не е притежавала средствата, необходими й да задоволи пълноценно дори телесните си нужди. Библията обаче не ни казва никъде, че това нейно състояние е останало неизменно до края на живота й. Божието Слово не ни казва какви материални благосъстояния е получила тя, но аз вярвам, че Бог й е дал потребното – както материално, така и духовно. Вярвам в това, защото вярвам на Библията, а в нея чета: "давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена, ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва" (Лука 6:38).

Ако сме живи и здрави и се намираме в Божието семейство – Църквата, ако винаги, откакто ни помнят другите, сме на издръжката на Църквата, защото постоянно сме без работа, трябва непременно да сме сигурни, че нещо в духовния ни живот не е наред. В такъв случай трябва да се молим усърдно Бог да ни открие причината, като не забравяме, че и на нас, както и на всички останали хора, нашият Създател е дал дарби и таланти, с помощта на които да изкарваме прехраната си. Следователно ние, библейските християни, също можем да допълваме общата картина на задълбочаващата се бедност в света. Ако все пак Бог не ни е дал дарбата на доброволната бедност (І Кор. 13:3), трябва да сме сигурни, че не е Неговата воля да сме бедни!

« назад