Майчинството ме промени

ЕВ, 30.09.2006

Дъщеря ми и аз веднъж карахме, връщайки се от един магазин, когато започна да върви една песен. Беше нова песен, но беше използвана за образец една стара песен (от 80-те години). И докато се пееше една нова част, аз пях старата част, която знаех от училище.

– Мамо – каза Емили, откъде знаеш песента?

– Миличка, тази песен се въртеше, когато ходех на училище. Обичах да танцувам на нея – отговорих аз.

– Измисляше ли си танци, както аз и Хана правим? – попита Емили.

– Да.

– Уоу! – дойде гласът от задната седалка на колата.

Ясно, че на Емили не й беше идвало наум, че съм имала живот, преди тя да се появи. И, честно казано, не мога да я виня. Повечето дни трудно мога да си напомня това на мен самата.

Всички знаем колко бързо става това. Преди да имаме деца, поглеждаме майките, които се занимават много с децата си и си казваме: „Няма да бъда една от тези майки, които говорят постоянно за техните деца. Ще следя текущите събития. Ще поддържам връзка с всичките си приятели. Ще си отделям време за нещата, които обичам да правя.” След това се събуждаме една сутрин и откриваме, че не знаем нищо за този политически скандал, за който всички говорят. Или осъзнаваме, че са минали 5 месеца, откакто сме казали на нашата бивша съквартирантка, че ще пием кафе с нея и трябва само да си уговорим дата. Или намираме стар фотоапарат в килера и си спомняме колко много сме обичали туризма и снимането на диви цветя.

За мен този момент беше, когато пуснах една касета (да, касета, все още притежавам няколко и не ме е срам да си го призная!) със запис, направен с една група, с която пеех в гимназията. Докато пеех заедно със себе си и приятелите си, започнах да плача толкова силно, че отбих с колата встрани от пътя. Бяха минали години, откакто пях така и не осъзнавах колко много ми липсваше, докато тези стари песни не се изляха от мен.

Имаше доста различни уроци, които научих в този момент – нуждаех се от баланс в моя живот, трябваше да намеря място за моята музикална страна, нуждаех се от настройване на гласа си, преди отново да изляза рисковано на сцената. Но това, което най-вече научих, беше, че си харесвам живота сега и не бих го разменила за всичките песни на света.

Не съм изгубила тази стара част в мене. Аз съм я прибавила. Имам по-голямо разбиране, какво означава да обичаш някого, и има хора в живота ми, за които бих умряла. Преживявам повече радост, повече смях, повече сълзи, повече тъга и повече вълнение, отколко което и да е представление може да донесе.

Да, пропускам някои от нещата в живота си, преди да се появят децата ми. Но ще дойде време, когато ще мога да се върна към тези неща. И когато го направя, ще се върна към тях като много по-мъдра, по-състрадателна, повече изпълнена с благодат, защото ще съм се променила от най-богатите опитности в живота.

« назад