Не мога да забравя

Ивайло Ябълкаров, 12.09.2006

Никога няма да забравя 11 септември, 2001. Никога няма да мога да забравя онзи ранен следобед, в който се чудех какво да правя. Никога няма да мога да забравя как тогава включих телевизора и се ужасих от това, което видях. Няма да забравя насълзените очи на тичащите, изпаднали в паника, хора. Няма да забравя как стоях в удобния стол и гледах как се забива вторият самолет във втората кула. Никога няма да забравя срутването на едната, а после на другата кула-близнак и носещия се, задушаващ и покриващ всичко наоколо прах. Никога няма да мога да забравя пребледнелите лица, хвърлящите се отвисоко хора, треперещите гласове на журналистите…

Стоях си в моето кресло, на хиляди мили от случващото се, и не можех да спра да плача, да се моля, да благодаря…

Да плача за умиращите…

Да благодаря, че моите близки са наблизо…

Да се моля за близките на умиращите…

Не знам колко време съм стоял на едно място, без да мога и без да искам да се преместя… Без да мога и без искам да изключа телевизора…

Много неща няма да забравя от онзи ден… Тогава ясно разбрах колко е кратък животът. Той е като премигване на око. Онзи ден четири хиляди души са се събудили, целунали са близките си, качили са се в колите си, в метрото, в автобуса, направили са планове за вечерта и са заминали за поредния си обикновен работен ден. В онзи ден четири хиляди души не са могли да изпълнят вечерните си планове и да се видят с близките си.

След като животът може да бъде толкова кратък и да свърши изведнъж, си мисля, че не е важно колко години живот имаш, а с какво ги изпълваш.

Днес Джордж Буш заявява, че войната с тероризма е решаващата идеологическа битка на 21. век и ние сме едва в началната фаза. Войната ще продължи… След Афганистан и Ирак може би идва ред на Сирия и Иран…

След атентатите в Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Мадрид, Бали е ред на… На кой друг град? На коя друга държава?

Ако до 11 септември 2001 година не сме го разбрали, сега вече трябва да сме уверени, че няма нищо сигурно. Живеем в несигурен свят и дори най-силните и богати държави не са застраховани от ужасите на човешкото безумие. Ако надеждата ни е била НАТО, ООН, ЕС, след 2001 година изгубихме и нея. Имаме нужда от нещо по-сигурно от човешките творения. Имаме нужда от нещо, което не може да бъде поклатено от бомби, войни, земетресения. В този несигурен свят имаме нужда да се хванем за нещо сигурно. Имаме нужда от Бог в нашия живот. Той е Този, Който няма да задреме.

Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми.

Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, Който те пази, няма да задреме.

Ето, няма да задреме нито ще заспи. Оня, Който пази Израиля.

Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

 Слънцето няма да те повреди денем, нито луната нощем.

Господ ще те пази от всяко зло; Господ ще пази душата ти.

Господ ще пази излизането ти и влизането ти.

От сега и до века. (Псалм 121)

Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. (Еремия 29:11)

Бог е опората, от която имаме нужда! На Него можем да се доверим!

« назад