Болните човешки сърца

Ивайло Ябълкаров, 26.08.2006

“Шейсет и една години по-късно расте броят на нациите, влюбени в злото и станали роби на ядрените оръжия. Човешкият род е на кръстопът” (Тадатоши Акиба – кмет на Хирошима).

Попадали ли сте на снимки, показващи пораженията от атомните бомби в Нагасаки и Хирошима през 1945 г.? Да сте гледали филми, разкриващи ужаса и болката у хората, причинени от аварията в Чернобил през 86-та? Или може би сте слушали разкази за преживяното тогава? А случайно, докато сте се ровили из интернет-пространството, да сте отваряли фотоси, съдържащи полуразпаднали тела на малки дечица при военни конфликти и свиреп геноцид?

Днес случайно открих подобни, смразяващи кръвта фотографии. Чудех се дали да ви ги покажа, но си помислих, че не е редно да ужасявам и вас.

Всички осъзнаваме колко е опасно и страшно да живееш в центъра на военен конфликт или терористична война. Докато не видиш обаче с очите си последиците от човешкото безумие, трудно можеш да го осъзнаеш напълно. Днес го видях… Днес се опитвах да го осъзная… Днес чета:

ако Иран продължава да ускорява процеса на обогатяване на уран, може да създаде ядрена бомба в близките 3-4 години.

Иран иска да е част от няколкото страни -“господарки” на света, притежаващи ужасното оръжие. Една от мечтите на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад е Израел да бъде заличен от картата на света. Желанието на този политик е да унищожи цял един народ… Милиони невинни хора… Без значение е, че в случая става въпрос за Израел. Някой друг болен мозък може да пожелае да премахне да речем иранския народ, или пък да изличи Нигерия. Или може би дори ще се намери някой, на когото българите да не са му симпатични…

Наскоро пък един “върховен лидер” и “духовник” аятолах Хомейни заяви, че “Иран ще продължи да преследва своите цели в ядрената програма, докато не обере сладките плодове от своите усилия”. Господин Хомейни, чувате ли се? Какви “сладки плодове” намирате в евентуалната смърт на милиони? Питам се няма ли кой да навре в лицата на “големите” държавници снимките на онова малко иракско момченце, което е останало без ръце и крака. Или пък фотоси на окървавените и уплашени хора при атентатите в Лондон, Мадрид, Ню Йорк… Или пък фотографии на разсечени тела на руандийци. Нека след това да ги накара да си представят само за миг, че това са техните деца, че виждат собствените си лица.

В Библията пише, че “сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно…” (Еремия 17:9). Един ден Бог ще ни съди заради делата на болните ни сърца. “Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките и според плода на делата му” (Еремия 17:10).

Защо не можем да се поучим от уроците на историята?

Само преди 20 дни се навършиха 61 години от пускането на атомните бомби в Япония, които причиниха 220 хиляди жертви. Сутринта на 6-ти август, 1945 г., всички те са се събудили, готови да изживеят още един ден. В 8,15 (часът на пускане на бомбата) спират да се движат много крака, спират да се усмихват множество лица, спират да бият хиляди сърца. 61 години и още не сме се поучили…

« назад