Aктуално: смърт по улиците

Ивайло Ябълкаров, 25.08.2006

Смъртта. Има ли някой, който да не потръпва при мисълта за последния си час? Смъртта… Смъртта е нежелана, но неизбежна. Хората открай време търсят и мечтаят за хапче, което да гарантира вечен живот, но едно нещо е сигурно -  раждането и смъртта са неизбежни. Всеки ще умре. Някои млади, други - на преклонна възраст. Някои спокойно в съня си,  други - може би след някакъв инцидент.

Ако разгърнем днешен вестник, ще прочетем, че няколко човека са загубили живота си вследствие на катастрофи през изминалото денонощие. Четирима са с опасност за живота. Общо в страната са станали 18 ТЕЖКИ пътни произшествия, при които са ранени 26 души. Черната хроника продължава.

      От началото на месеца са станали 431 катастрофи, 57 души са загинали, а 529 са ранени.

От началото на годината пък са регистрирани 5062 пътни произшествия. Смъртта си (по пътищата на страната) са намерили 590 души, 6280 са ранени!!! 21 деца са убити при катастрофи за първите шест месеца на тази година!!! От 1968 година ежегодно по шосетата на България загиват 1000 – 1500 граждани. За период от 11 години са загинали 13 940 и са били ранени 93 380 граждани. От тях 5249 са водачи, 4004 пътници и 4688 са пешеходци.

Равносметката за тази година до сега: 529 преждевременно прекъснати  живота. От тях над 20 са на деца!

Това не е проблем само за България.

Около 14 % от смъртните случаи при младежите до 20 години в ЕС са поради автоинциденти. Най-тежко в това отношение е положението в Словакия – 19 на 100 000 младежи.

В САЩ 45 000 души умират за една година при пътни инциденти.

Някои специалисти казват, че повече хора умират от транспортни произшествия, отколкото по други причини. Някои дори казват, че

на пътя все едно се води война. Война, която заплашва да отнеме и нашия живот.

Кои са причините за многобройните жертви? Неправилен избор на скоростта на движение (превишена или несъобразена); “отнемане на предимство”; употреба на алкохол.

Според мен обаче причините могат да бъдат обобщени така: не уважаваме подарения ни от Бог живот и не зачитаме Божиите и земните закони!

Далеч съм от мисълта, че това е дело само на невярващите.

Нека си отговорим честно: колко от нас имат навика да пресичат на червено?

Колко от нас, които посещаваме църква, смятаме, че слагането на колан в автомобила ограничава свободата ни и поради това пропускаме да го поставим? Колко от нас копнеят да се почувстват като Михаел Шумахер и Фернандо Алонсо по пистите на Formula 1 и поради тази причина  често забравят да дръпнат крака от педала за газта и се движат с несъобразена скорост? Колко от нас се оглеждат като пресичат? Или пък пресичат на пешеходна пътека?

Може на някой да му прозвучи супер духовно, но все пак ще го кажа: Сигурен съм, че Бог държи да спазваме правилника за движение. Сигурен съм, че иска да бъдем Негово отражение и като пешеходци, и като шофьори. Доскоро не обръщах внимание на тези неща. Мислех, че коланът и червеният цвят на светофара отнемат от свободата ми. Доскоро… Докато един ден Бог спаси живота ми, висящ на косъм, при едно ПТП (пътно транспортно произшествие).

При инцидента почина друг човек, а ако Бог не се беше, намесил можеше и аз да умра. И още нещо…

Сега често, когато ми се прииска да спестя от времето си и да пресека на червено, си представям, че срещу мен стои родител с малко дете, на което допреди секунда са му обяснявали, че се пресича само, когато светне зелено. Представям си, че в нетърпението  си аз пресичам на червено и разрушавам всичко, което родителят е учил детето си. Ако го направя, това, което ще „покажа” е, че законите не важат за всички, а само за малките и глупаците. Превръщам се в човек, който не цени подарения му от Бога живот.

В повечето случаи никой не стои срещу мен и не ме наблюдава… Никой ли? Ами Бог? Той не ме ли вижда? След като смятам, че не е редно да върша нещо, когато някой човек ме наблюдава, не е ли редно да не върша същото и когато само Бог гледа? Призвани сме да бъдем християни само на думи... Или и на дело? Какъв пример даваме чрез живота си? Или може би трябва да “светим” само в църква, или когато около нас има само вярващи?

Има едни гривни за ръка, популярни в християнските среди. На тях е изписано съкращението wwjd (What would Jesus do?). То означава:

Какво би направил Исус на твое място? Как би постъпил Той в твоята ситуация?

Ако Той беше зад волана, щеше ли да натиска газта, въпреки ограниченията? Ако Той пресичаше, щеше ли да мине на червено? Ако Той…

И накрая… Факт е, че за период от четири месеца, благодарение  ползването на предпазни колани, са спасени от смърт при пътни произшествия 102- ма души!

Може би един от тях ще бъдеш и ти!!!

« назад