Ние и медиите

Данаил Налбантски, 18.08.2006

Добре е намислено - да се появим в медиите и да ни чуят хиляди хора наведнъж. Превъзходна идея!

Само че ме мъчат сериозни съмнения дали имаме достатъчно ресурси за това. Медията е сериозно нещо, нужен е професионализъм. Хората учат по пет години журналистика, после практикуват. Не е за аматьора да се пъха в област, от която няма хабер. Да не говорим за онова тайнствено нещо, наречено талант – и той доста ни липсва. Относно парите – може и да ги намерим, но ако го няма другото, жалко за тях. Ще отидат на вятъра.

Наблюдавал съм медийни изяви на наши хора, евангелски християни. Личи си аматьорското, прилича повече на читалищна самодейност и сигурно предизвиква иронични усмивчици у слушателя и зрителя.  За църквата става, но за радиото или екрана издиша. При днешната изнежена и разглезена публика стои съвсем постничко. Хубаво решил пасторът да проповядва пред камерата, но или стои като дърво, или пък говори с такъв ужасен турски акцент, че все едно слушаш Ахмед Доган или Кемал Еюп. Хубаво пеят момиченцата, но на фона на цялата световна звукова инвазия звучи като дечицата на Бате Енчо...

Както още ап. Павел се оплаква, нямало сред коринтяните мнозина мъдри, силни и благородни. И в България днес ги няма много. Те са в големите медии, работят за други, които им плащат по-добре. Пусти пари...

Така че май трябва да не напъваме толкова много да ни дадат думата. Нали знаем какво става преди избори, когато на екрана се заредят разни образи...

Това, че имаме какво да кажем, е несъмнено. Но ако не знаем как да го кажем, ефектът ще е обратен. Както казваше един наш поет,

 една идея се убива най-сигурно не като я гониш и стреляш, а като говориш скучно за нея.

На ония, които го правят добре и с мярка – моите извинения. Нека продължават!

« назад