Някои сa на почивка, други – не

Данаил Налбантски, 15.08.2006

В августовската жега ефирът замлъква. Радиостанции, телевизии, вестници – всички са ударили ключа и са запрашили към морето. Защото е време за почивка! Само бедните депутати продължават да бъхтят в своята тежка участ, нали трябва да угодят на ония зверове от ЕС. Но няма кой да отразява делата им и те, горките, се трудят без признание.
Всяка медия казва: „Ами време е за почивка, така е по целия свят. През август всички са там.”

Да де, там са, но не и народът. Поне 80% от българите не са на почивка и даже през ум не им минава, че има море и че те могат да бъдат там. Причината е съвсем очевидна: беднотия. Как да отиде на море пенсионерът, който едва оцелява? Или безработният?
Чудя се на кой свят живеят журналистите и не знаят ли тази проста истина. Нали уж познават обществото, знаят кой колко печели и колко може да похарчи. Знаят, но се правят, че живеят в благополучна страна, в която и последният в класацията се чуди на море ли да отиде или на планина, и на кое точно море, и на коя точно планина. Те прекрасно знаят, че има 15–16-годишни деца, които още не са виждали морето; че милиони българи не са излизали дори до Букурещ и най-дългото им пътуване е до окръжния град.
Но хората са намерили такова красиво оправдание и медиите им блъскат от зори до мрак весели летни хитове, жизнерадостни реклами и музикални класации. Всички сме на купон, време е за купон!

Какъвто народът, такива му и управниците, такива му и журналистите.
Така бедният народ е лишен от едно от любимите си малки удоволствия: да наблюдава политическия живот. Вместо красивия глас на другаря Румен Петков чува някакво бясно плажно денспарче. Вместо Коритаров гледа агент Джак Бауър.
Несъмнено това е извратена ситуация. Народът не бива да гледа на политиката като на шоу, безкраен латиносериал, непрестанно редуване на един скандал с друг. Но народът е безсилен да промени нещо. Изборите са смяна на едни хайдути с други. На народа му остава само зрелището, като знае добре, че всичко е измама и никакви скандали няма да променят нещата, никакви реформи няма да помогнат, никакви съдебни процеси няма да поставят мошениците зад решетките, никакви широки дискусии няма да открият истината.
В някои предавания се отделя време за обаждания на слушатели. Обаждат се само възрастни хора. Бедните нямат друго развлечение. Този сериал, който се играе в родината, е много скъп и те го плащат; знаят, че всичко е само игра, но им харесва. Това е единственото им забавление и когато за цял месец им го отнемат, се чувстват нещастни. Пекат се в нажежените си жилища и броят дните до септември, когато започва новият сезон.

Кофти ситуация! Протяжна августовска скука, досадна жега, от която няма къде да избягаш. Тягостна родна духовна мизерия, свикнала да се храни с контейнерни отпадъци и нежелаеща нищо друго. Копнеж по гласове и образи, втръснали им до повръщане, но все пак не могат без тях.

« назад