Мадоната на прогресивното човечество

Данаил Налбантски, 15.08.2006

Мадона отново прави скандали. Католици, православни, евреи и мюсюлмани (че как без тях!) протестират против нейното турне и богохулното й разпъване на кръст с трънен венец на главата. Заплашват я с отлъчване, призовават за бойкот на концертите й. Въпреки това хората отиват на тълпи да я слушат и гледат.

Едно време, когато децата ни бяха малки, опитвахме с жена ми нов метод на възпитание. Понеже те отказваха да се покоряват, им нареждахме да правят това, което не трябва, с надеждата, че на инат те няма да го направят. Нямахме особен успех. Но Мадона добре използва този метод. Тя (или хората, които й дърпат конците) добре знае, че публиката се привлича от забраненото и отхвърляното от институциите, особено онези, които защитават традиционни морални ценности. Съвременните „разкрепостени” хора обичат да правят напук на традициите и морала. Те ги нарушават ей така, просто за да ядосат някого. Съмнявам се дали им е приятно да го правят, но съм сигурен, че го правят нарочно.

На всички е ясно, че Мадона не може да пее. Това е световноизвестен факт. Никога не бих отишъл на неин концерт, защото съм сигурен, че е много досадно. Това хилаво гласче, напомпано с тонове електроника така, че да заприлича на нещо, не може да впечатли непредубедения. Като се прибавят и неприятното й лице и фигура, човек изпитва натрапчивото усещане, че някакъв комар му вие в ушите. Натрапва се и усещането за лакомия за пари и слава на всяка цена. Няма да е чудно, ако един ден някой започне да яде малки деца на сцената. Като нищо Мадона ще го направи и окото й няма да мигне.

Лично за мен тази госпожа е олицетворение на съвременната окастрена от всичко личност, материализирана до мозъка на костите, сведена до чиста физиология, студена и безмилостна лакомия, безпощадно консуматорство, алчност и лед в главата и гърдите. Механизиран постчовек, остатъци от душа и чувство, които плуват като вещите на потъналия „Титаник” сред замръзнали трупове и натрошени айсберги. Робот, който реагира само на два звука: шумоленето на банкнотите и крясъците на публиката. Мизерен Франкенщайн, скърпен от деградирало съзнание; последни аварийни лампички заедно с инфантилни футболни емоции, бира, сапунки, модни дефилета, телевизионни вълнения... Лампичките гаснат една след друга, преди да настъпи пълният мрак.

Иска ми се да помоля църковните водачи да не протестират, защото така наливат вода в процъфтяващата мелница на Мадона, но няма да ме чуят. Половината от посетителите на нейните концерти сигурно отиват точно заради това, че са анатемосани от църковните власти – както едно време се мъчехме да гледаме забранени филми, не че бяха толкова интересни, ами така, на инат. С отиването си там те са горди, че се присъединяват към прогресивната част от човечеството, и се опълчват срещу мракобесието и религиозното лицемерие. Как да не го направиш? За „такава велика” цел си струва да изслушаш дори жалкото гласче на Мадона и да се отегчаваш от глупостите, които върши на сцената.

Мадона ми помага да разбера защо Бог ни дава пълна свобода да правим каквото поискаме. За да видим сами какви грамадни глупости сме в състояние да натворим, така че пред лицето им поне малко да се засрамим и да поискаме помощ и мъдрост да живеем по-достойно.

« назад