Колко струва животът

Ивайло Ябълкаров, 07.07.2006

Измина една година от атентата в Лондон

Днес се навършва една година от атентатите в Лондон. Ужасяващите факти говорят, че на 7-ми юли 2005 г. четирима терористи взривяват четири бомби и отнемат живота на 52 души. Други 3000 са ранени, като от тях 700 са пострадали тежко. Днес на няколко места във Великобритания бяха отслужени литургии в часовете, когато преди една година избухват бомбите. Днес по обед цяла Великобритания утихна в двуминутно мълчание в памет на жертвите. Днес по една арабска телевизия се върти клип: един от атентаторите, 22-годишният Тануир, обяснява, че това е само началото. След него се появява лидер на “Ал Кайда”, който възхвалява атентатора. След всичко това се питам: колко струва животът? Каква стойност има, след като само за миг може да ти бъде отнет от фанатизиран човек с болен ум? Знам, че враждата между мюсюлмани, християни, юдеи, между протестанти и католици, не е от вчера. Тя води началото си далеч назад в миналото. Минава през кръстоносните походи и стига до днес. Знам, че хиляди са загинали заради тези вражди. Знам, че още много ще бъдат убити, но се питам какъв е този бог, който заповядва на мюсюлманина да отвлече и блъсне пътнически самолет? Какъв е този бог, който разрешава на протестанта да взриви католическо семейство, а на католика да убива протестанти? Какъв е този бог, който изисква от последователите си да достигат до целите си с цената на много човешки животи? Това не е моят Бог! Не е Богът, описан в Новия Завет. Не е Този, за Когото се казва, че е Любов. Не е Този, Който държи да обичам ближния си и да прощавам на враговете си. Бих се радвал всички да са Му последователи, но не бих насилил някой да Го приеме. Мнозина от оцелелите от ужаса на Лондонското метро разказват, че физическите рани лесно заздравяват, но психическите травми още ги мъчат дълго. Става все по-модерно да преследваш целите си с цената на всичко, без значение кого ще нараниш. В резултат страдат невинни. Като турския студент мюсюлманин, който преди година живеел и учел в Лондон, пълен с мечти за бъдещето си. На 7-ми юли 2005 при взривовете губи едното си око. Край на учението... Край на престоя в Англия… Край на мечтите… Сега си е в Турция, без работа, и си задава въпроса струва ли си да живее. Каква е цената на живота…

« назад