Езикът на съветване по интернет

Катрин Донев, 29.06.2006



Живеем в свят, в който всичко е на една ръка разстояние. Едно кликване с мишката може да плати сметките за месеца или да поръча определена стока направо у дома. Наличието на интернет направи онлайн-услугите част от нашето всекидневие и реалност. В началото на 21. век повече от 1 млрд. души използват интернет всекидневно, а с това и цифрата на предлаганите интернет услуги продължава да расте. Възможностите на електронната глобална мрежа са наистина безкрайни. Днес дори консултация с психолог може да бъде направена онлайн, без да е нужно да напускате дома си.

Тази услуга е нова и затова все още няма достатъчно факти и научни анализи, които ясно подкрепят или отхвърлят нейната ефективност. Дългосрочно й влияние като преживяване и практика остава неизвестно. Ето защо мнозинството от практикуващи психолози са загрижени относно етичната дилема, с която е свързана практиката на съветване по интернет. Ще спомена само по-фрапиращите, започвайки с дефиниция на взаимоотношенията при един традиционен процес на съветничество и консултация.

Традиционните принципи на консултиране се базират на лично взаимоотношение между клиент и психолог. В това взаимоотношение консултиращият осигурява отражение на идентичността и Аза на клиента. Този процес трябва да протече в безопасна атмосфера, в която клиентът се чувства достатъчно сигурно и удобно, доверявайки информация на консултиращия за възстановителен процес, който гарантира спечелването на контрол над даден личен конфликт или състояние.

Конфиденциалност

Първата очевидна етична дилема с предлагането на психологически услуги по интернет е конфиденциалността, или тайната на лична информация. Когато се комуникира чрез несигурен източник, няма реален начин да бъде напълно гарантирано, че информацията, споделена в процеса на консултиране, остава единствено и само в контекста на този процес. В интернет съществуват множество начини, по които такъв вид информация може да бъде променена, имитирана или дори отнета. Реално е невъзможно да се гарантира запазването на личната тайна в процеса на консултиране по интернет. Информацията, изпращана по интернет, може да бъде подслушана нарочно, изпратена на погрешен получател и спирана или изгубвана по технически причини. В други случаи информация, получена като отговор от консултиращия на работното място по интернет поща, може да бъде считана и/или прочетена като собственост на компанията работодател.

Идентификация

Друг етичен проблем при консултирането по интернет е идентифицирането на клиента и консултиращия. Консултиращият реално няма начин да е сигурен, че клиентът при всяка от сесиите е един и същ. Опасността е дори по-голяма заради това, че клиентът може нарочно да се представя по различен начин във всяка сесия, за да обърка консултиращия. Без сигурен начин да се потвърди идентичността на клиента не може да е сигурно кой получава консултирането.

Същевременно нарочната промяна на идентичност (възраст, пол или етнос) от страна на клиента може да доведе до крах в процеса на консултиране, който от своя страна да има негативен ефект върху самия клиент. Освен ако консултиращият не е абсолютно сигурен в идентичността на човека, с когото работи, обсъжданата информация не може да бъде правилно поставена в истинския й контекст и може да бъде тълкувана различно от онова, за което клиентът желае да разговаря.

Виртуални взаимоотношения

Един от най-негативните резултати при междуличностни процеси, протичащи в интернет, е феноменът на виртуални взаимоотношения. Както консултиращият, така и клиентът могат да изглеждат „нереални” един на друг. Те са просто „киберсъщества”, говорещи от двете страни на интернетната връзка. Виртуалното взаимоотношение често е причина за липса на ангажимент и отговорност в процеса на консултиране. Клиентът просто пише чрез клавиатурата още едно електронно съобщение без дори минимална лична връзка с консултиращия. Заради липсата на лично взаимоотношение клиентът е по-податлив на емоционална реакция (обида или гняв) следствие на съвет от консултиращия, даден при интернет сесия. Клиентът чувства, че отсрещната страна, която за него е киберсъщество, няма реално право прямо да дава съвети като истинска личност. В такива случи клиентът е по-склонен да прекъсне процеса временно или за постоянно просто с едно кликване на мишката.

Процесът на консултиране би следвало да е повече от това, клиентът да зададе въпрос и да получи съвет. Задачата на консултиращия е да вникне далече зад дадения вербален отговор и да покаже на клиента как сам той (или тя) може да направи същото, за да разкрие същността на проблема и да намери навреме правилно решение. Ето защо най-важната задача на консултиращия е да защити клиента от стресови и нараняващи ситуации, които биха ограничили или дори направили невъзможно възстановяването на клиента. Когато процесът на консултиране протича при описаните интернет условия, за консултиращия е невъзможно да следва такава стратегия или дори да е сигурен в истинността на казаното и в местоположението, и в идентичността на клиента. При тези условия е абсолютно невъзможно за консултиращия да се намеси, в случай че клиентът е склонен да нарани себе си или околните, нито пък да предупреди съответните власти.

Следва

« назад