Библията и хомосексуализма

Ивайло Ябълкаров, 15.05.2006

Коментар на тема от форума

Сигурно сте чули, че един от най-нашумелите филми – “Планината Броудбек”, е история за двама “влюбени” един в друг мъже. Знаете, че в много страни вече са разрешени браковете между хора от един и същи пол. Научили сте за онзи пастор от Скандинавия, който бе съден, защото проповядвал, че хомосексуализмът е грях. До нас достига информация за църкви, съставени от хомосексуалисти, водени от пастори с подобни сексуални предпочитания.

Живеем в свободно време, в което се прокламира свобода на вероизповеданията. Водят се борби за свобода на словото, за свобода на личния избор

В наше време се издигат лозунги и за сексуална свобода.

Обявяваме брака за отживелица, за ненужна подробност. Някои се бунтуват срещу всичко старо, традиционно, обявявайки го за заробващо и овехтяло. Но както е било винаги, хората не спират да се нуждаят от разбиране, приемане, сигурност, най-общо казано – от любов. Любовта, за която в Библията се казва, че е най-голяма (I Коринт. 13:13). Любовта си остава все така търсена и желана.

Впечатли ме темата във форума на “Евангелски вестник”. Искам да споделя мнението си върху нея. Пред очите ми е едно социологическо изследване, в което се стига до няколко тревожни извода. Става ясно, че

през следващите 10–20 години едва половината от българите ще имат здраво семейство

и все повече хора ще живеят без брак. Друг извод е, че българките все по-рядко искат да раждат. И не на последно място:

хомосексуализмът в България се е увеличил два пъти за последните 10 години.

Социолозите мислят, че причина за всичко е една от проявите на обществената криза, при която младите хора са загубили морален ориентир, изоставяйки традициите.

Всички вие, които сте си дали мнението във форума по темата, сте прави – хомосексуализмът е грях. Това ни учи Библията. В първите глави на Битие е записано, че Създателят е сътворил човека в мъжки и женски образ и един ден мъжът ще остави майка си и баща си, за да се привърже към жена си, и те ще станат една плът (Бит. 1:27, 2:24). Не се казва, че мъж с мъж ще станат едно, или пък, че жена с жена могат да бъдат едно цяло.

Хомосексуализмът е грях не само на нашето време.

Още в дните на Ной хората се извращават. Това е и една от причините за наказанието на Содом и Гомор. Бог нарича греха на хората от двата града – тежък грях. Той учи израелския народ чрез Моисей, че ако някой легне с мъжко като с женско, и двамата са извършили гнусота (Лев. 18:22, 20:13). Законът повелява смъртно наказание. Но по-страшно е наказанието, което описва апостол Павел. В I Коринт. 6:9–10 той казва, че присъдата за непокаяните грешници, в това число мъжеложниците (хомосексуалистите), е никога да не видят Бог, да не наследят Божието царство, да прекарат вечността далече от Бог. Тук не става въпрос за един-два дена, седмица или десетилетие далече от Бог, а за цяла вечност в ада. И това ще е съдбата на тези, които вършат грехове. Всички, които не се покаят и не се стараят да се променят. Съгласен съм с Анна, която във форума казва, че няма смъртен, по-смъртен и най-смъртен грях. Всяко нарушаване на Божите закони заслужава смъртна присъда, но в огромната си любов към нас Той даде Своя Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йн. 3:16). Това, че Бог би ни простил всеки грях, за който с разкаяно сърце и съкрушен дух се покаем (Пс. 51:17), не ни дава право да съгрешаваме. Цяла вечност в Божието присъствие или безброй мигове в ада. Това е изборът, който правим.

Според мен това е и отговорът на въпроса на Александър: “Защо, когато хомосексуалността е грях и се отрича от Библията, Бог позволява това да се случва?” Защото имаме свободна воля. Бог ни е създал такива. И слава Богу. Иначе щяхме да сме като роботи. Щяхме да чувстваме, каквото ни кажат; щяхме да мислим, каквото ни наредят. Щяхме да правим, каквото ни заповядат. Ние решаваме кой път да изберем. Лесно хвърляме вината за всичките нещастия и страдания върху Бог. Недоволстваме и питаме: “Защо?” Библията ясно заявява: Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се не изкушава от зло и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст… (Як. 1:13–14). И: Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено, така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. (Римл. 1:26–27)

Вярно е, че има различни мнения за причините за хомосексуализма. Едни казват, че се предава генетично. Други – че социалната среда оказва влияние. Трети твърдят, че е вид болест, породена от психични отклонения. Някои хомосексуалисти могат да кажат, че Бог ги е създал такива. Мисля, че е най-добре да се доверим на Бог и Словото Му. То казва, че причината да падаме в изкушения, са нашите страсти. Ако не можем да ги овладеем, нека викаме за помощ към Бог, а не да Го обвиняваме, че допуска да съгрешаваме.

Човек наистина има право да избира, но

всеки грешен избор носи след себе си последствия.

Едно от последствията от хомосексуализма са венерическите болести. Между 35 и 38 са болестите, които се предават по сексуален път и голяма част от тях завършват със смърт. На всеки 12 секунди умира човек от такава болест. На всеки 8 секунди някъде някой се заразява.

Хомосексуализмът е грях. Това е другото следствие. Ако правиш секс с човек от твоя пол, ти съгрешаваш. Всеки грях те убива малко по малко духовно, отдалечава те от Бог.

Хомосексуализмът ти отнема възможността да познаеш истинската любов. Каквото и да си говорим, тя може да бъде открита само по начина, по който Бог е определил. Истинската любов предполага двама души да се оженят и да станат едно цяло. Не може да бъдеш едно цяло (включващо духа, душата и тялото) с човек от твоя пол.

Ние лесно заявяваме, че сме вярващи и че нищо не ни пречи да вярваме в Бог. Но нека се запитаме какво в действителност означава да си християнин. Посещенията на църква правят ли ни да бъдем вярващи? Или пък четенето и познаването на Божието Слово? Това, че знаем наизуст Десетте Божи заповеди, достатъчно основание ли е да се наречем вярващи? Или, щом се молим за нуждите си, имаме право да се наречем християни? Мислим си, че ако имаме служение в църква, сме истински християни…

Според мен тези неща не са гаранция, че наистина сме вярващи хора. Да, християнинът чете Библията, моли се, служи, ходи на църква, знае заповедите, но християнинът е нещо повече от това. Библията казва, че дори дяволът познава Словото и Христос… Вярващият човек, освен изброеното вече, се опитва да живее свят живот. Не се задоволява само с познаването на Словото, но се старае да го спазва. Един ден ще стане ясно, че много от посетителите в църкви всъщност не са били вярващи. Не може да осъзнаваме, че вършим грях, и в същото време да казваме “не ми пречи да вярвам в Бог”.

Библията казва, че Бог не е за подигравка (Гал. 6:7). Ако вярваме наистина в Него, трябва да ни интересува мнението Му. Иначе превръщаме Бог в някакво духче от вълшебна лампа, към което се обръщаме, когато ни позапари под краката.

Хомосексуализмът е грях. Хомосексуализмът обаче не е непростим грях.

Какво трябва да направи човек, поробен от този грях?

Каквото трябва да направим всички, които, съгрешавайки в едно или друго, нараняват Бог. Трябва да Го потърсим и с разкаян дух и съкрушено сърце да предадем живота си, да се покаем за греховете си. Покаяние не означава да съжаляваме или да се разкайваме, или пък да леем сълзи. Покаянието е “обръщане кръгом”. То е усилие да сложиш край на стария живот.

Хомосексуализмът може да бъде победен като всеки друг грях (I Коринт. 6:9–11). Бог е готов да прости на всички. В Библията пише, че ако Синът ни освободи, ще бъдем наистина свободни (Йн. 8:36). С Негова помощ можем да оставим греха, но трябва и да искаме това.

Хомосексуализмът е грях, но хомосексуалистите са Божи деца. Трябва да се научим да имаме търпимост към тях, защото Бог ги обича.

Да мразим греха, но да имаме любов към грешниците!

« назад