РАЗОЧАРОВАН ОТ ХРИСТИЯНИТЕ

Ивайло Ябълкаров, 30.03.2006

Статията е написана по повод коментарите във форума на вестника

“Християните са като въглени: заедно те пламтят; отделени – изстиват.”

Къде ли го бях прочел това? Заедно? Не искам да виждам повече никой от тях. Господи, уморен съм. Омръзна ми да ги търпя. Постоянно фасони. Постоянно нещо не им харесва. Постоянно съм неразбран. Постоянно има проблеми. Постоянно ме разочароват. Разочарован съм от всички. Разочарован съм...

Чувствали ли сте се така? Били ли сте някога разочаровани от някого? Предполагам, че не съм единственият, на когото му е идвало до гуша от чуждите номера, от неразбирането на другите.
Четейки вашите разсъждения във форума, разбирам, че и вие като мен често се сблъсквате с РАЗОЧАРОВАНИЕТО.

Какво означава да бъдеш разочарован?

Според Тълковния речник да си разочарован, означава да бъдеш огорчен и недоволен от несбъднато очакване или пък надежда.
Кои са нещата, които ви огорчават или предизвикват недоволство във вас?
Аз лично се разочаровам, когато някой не се съгласи с мен, или по друг начин казано, когато не стане на моето.
Разочаровам се, когато се проваля в нещо, което върша.
Разочаровам се, когато бъда отхвърлен, остана неразбран или пък не ми е отговорено на чувствата.
Разочаровам се, когато трябва да проявявам дълготърпение, чакайки осъществяването на молитви, мечти, надежди…
Разочаровам се, когато очаквам едно, а става точно обратното…
Причини да бъдем разочаровани могат да се намерят често. Разочарованието едва ли не ни преследва винаги. Сигурен съм, че всеки от вас, който е преживял подобно нещо, има желание да не му се случва отново. Предполагам, че чувството за самота и отхвърляне, болката, огорчението, ненавистта и омразата, които следват разочарованията, не са по вкуса ви. Едва ли откривам топлата вода, твърдейки, че да бъдеш разочарован, за съжаление е нещо нормално и твърде често срещано в живота ни. Разочарованието е продукт на човешките взаимоотношения, но е неприятно, болезнено и е по-добре бързо да го преодоляваме. Но как?

Тук се сещам за думите от Библията: ако някой има оплаквания против някого, както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. (Кол. 3:13)

За да се “излекуваме” от разочарованията си, е необходимо да простим на тези, които са ни разочаровали.

Прошката има целителна сила. Тя лекува човешката душа. Прощавайки на другите, ние даваме пространство на Бог да лекува болката в сърцата ни.
Би било полезно, ако в живота си не разчитаме, че хората около нас няма да ни разочароват. Дори най-близките ни. Както обичаше да казва един мой преподавател: “Ако наивно се очароваш, непременно нещастно ще се разочароваш.” За да не се разочароваме нещастно, може би е добре да променим очакванията и изискванията си спрямо хората. Всички си имаме слабости. Всички бъркаме. Само Бог е достатъчно верен, че да можем да Му се доверим напълно и изцяло.
С това не казвам, че въобще не трябва да се доверяваме един на друг. Какъв би бил подобен живот? Как бихме могли да живеем, без да разчитаме на най-близките си! Ако го няма доверието, не може да има приятелства и създадените семейства ще се разпадат. Ще сме заобиколени от хора, които са затворени в себе си. Ти и аз ще бъдем такива хора. Нека първо се доверяваме на Бог и да сме готови да прощаваме на другите.

Не съм съгласен с мнението, че Исус Христос не е разчитал на хората около Него. Какво друго, освен доверяване е изпращането няколко пъти на учениците на “мисионерски пътувания” (Марк 6:7, Лука 9:2; 10:1)? Или пък това, че възлага разпространяването на Благата вест на апостолите (Марк 16:15)? Или пък, че ни е разрешил ние самите да бъдем светлина, сол, огледала за Неговата слава (Мат. 5:13–14, II Коринт. 3:18)? Учениците често разочароваха Исус. Ние постоянно разочароваме Бог, но… Той продължава да ни се доверява и да разчита на теб и мен. Той все още не е вдигнал ръката си от нас.

Скръбта е един от най-великите учители в живота.

Бог често използва моментите на скръб и болка, за да работи в нас. Понякога разочарованието от хората ни помага да разберем, че само на Бог можем да се доверим безрезервно. То ни помага да се приближим до Него. Когато си разочарован и огорчен, ти се нуждаеш от утеха и лек за сърцето. Само Бог може да ти предложи това (Мат. 11:28).

Прави сте, като казвате във форума, че християнството е болно. Или по-скоро не самото то, ами ние, които посещаваме църквите, сме “болни”. Но това не е болест само на времето, в което живеем, а въобще на човечеството през всички векове. Нима апостол Павел не се разочароваше често от различните християнски общности? Голяма част от писмата (посланията), писани от апостолите в Библията, са продиктувани от тази “болест”. Където има хора, неизбежно има и разочарование. Разочарованието винаги е било реално. Факт, който е описан в Библията. Там пише, че: Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно… (Йерем. 17:9).

Никой от нас не е застрахован от това да разочарова друг.

Предполагам, че не съм единственият, който често се разочарова от себе си. Огорчавам се, че невинаги успявам да спазя обещанията си. Разочаровам се, че много често наранявам хората около мен и още по-често наранявам Божието сърце. Ако и вие като мен сте огорчавали други, ако ние с вас не сме идеални, как очакваме другите да бъдат? И още нещо – ако Бог е готов да ни прости, когато сме Го разочаровали за пореден път (ако се покаем), то и ние не бива да задържаме огорчение в сърцата си. Не толкова заради тези, които са ни наранили, ами заради нас и отношенията ни с Бог.
Призвани сме да бъдем пример на вярващи и невярващи в слово, в поведение, във вяра и чистота. Хората имат негативно мнение за църквите и вярващите точно поради облика, който показваме. Бог не ни е призвал просто да си живуркаме и да се съревноваваме в очакване на идването Му, а да отразяваме Неговата слава (II Коринт. 3:18). За съжаление толкова сме заети да се боричкаме и нагрубяваме, че за друго не ни остава време.
Истина е, че Бог не е само в църквите. Истина е и че в църквите има много лицемерие. То се носи от нас, хората с “болни” сърца (Бит. 8:21, Йерем. 17:9). Какво можем да направим срещу лицемерието?
Две неща: да престанем да обръщаме внимание на лицемерите в църквата (т.е. да не си обръщаме внимание) или да прекараме вечността с тях в ада (взето от сп. “Приятели”).

Лицемери има. И ние лицемерничим. Причината е, че открай време сме с “болни” сърца.
Слава Богу, че Исус дойде за болните (Марк 2:17). Болните сме ние… Всички ние, които сме огорчавали, разочаровали, лъгали, лицемерствали и още куп други неща.
И слава Богу, че Той е готов да ни даде още един (пореден) шанс.

Ще се възползваме ли?

« назад