Парите и празниците

Христина Панджаридис, 21.12.2011

Парите ли правят празниците ни?
По-лесно ли ни е, да се организираме и да се веселим, ако притежаваме необходимите количества средства?
Парите ли са извор на необикновеност и празничност?
Ще кажем веднага „не” и ще се обидим на въпросите! Зависи кой как поглежда на нещата, как мисли и кои са приоритетите му... и още добавки. (Но винаги има още!)
Не е ли празнично да си влюбен, да чуваш похвални думи за себе си и обичаните от теб хора, нищо да не те тормози, приятелят ти да е надмогнал болестта си, да си изпълнил половината от поставените задачи...
Парите ще отрупат трапезата с храна. Ще добавят подаръци. Украсата ще бъде на ниво.
Но ако в сърцето ти, в душата ти е тъмна пещера и фенерче или кибритена клечка за кибрита не откриваш... какво те ползват парите? Ще ти облекат топло палто, дори ботуши, хайде и шапка... но отвътре... Там с какво ще се облечеш?

Пари и човещина римуват ли се?

Сродяват ли се финанси и душевен мир?

Приятелство и доверие не се купуват – проверена истина, отпреди да се родим.
Парите ще спасят човешки живот – медицински факт. Виждаме толкова често призиви за помощи. Те помагат, те подкрепят, закърпват отново болното човешко тяло и му дават шанс за живот.
Но ако не те наболява нито око, нито крак или зъб... а настроението ти липсва?
Познатите ти са заминали нанякъде, без да ти оставят дори компаса си?
С приятеля си се скарала заради дреболия и никой не прекрачва пръв прага на тишината... Продукти за не един обяд или вечеря си заредила в хладилника и по шкафовете, но сама не ти се яде... Апетитът ти не е самотник, държи на споделената радост.
Как да извикаш празника? Къде е той? Защо не идва?
Я ходи да си купиш празник!
Разглеждам проспекти, но за все за вещи, намаления, предложения... куверти за ресторанти. Празникът не се продава! Какво откритие!

Празникът е компанията! Хората, които обичаш и ти отвръщаш със същото. Очите, в които се оглеждаш и ти отговарят с доброта и искреност. От погледите им изтича шампанско, нищо че пиете само минерална вода. Затова се казва, че не е важно колко имаш, а с кого си!
Можеш да си в една стая, облепена по стените с пари... и да се усещаш изгубен, слаб, ненужен, предаден, незнаещ накъде да поемеш... Може да си в една обикновена стая, с евтини тапети, но със скъпи приятели и усещанията се променят. Богат си заради споделеността и желанието за общуване. Ще говориш и ще има кой да ти противоречи или да се съгласи с теб. Ще замълчиш и заедно ще помълчите. Китарата ще изрече неизреченото вместо вас. Страховете като новородени лисичета ще се разбягат и скрият в дупката при майка си.
Винаги, винаги зависи от гледната ни точка!

Какво очакваш и какво предлагаш. На твърда основа ли стоиш, или на ръба на пропастта.
Накъде гледа сърцето ти и за какво се молиш.

« назад