Евангелският Ден на Благодарността в Чикаго

Климент Величков, 01.12.2011

... Този мой чикагски Ден на Благодарността 2011-та, който току що изпратихме в миналото, ми припомни една славна история, която се случи в живота ми преди петнадесетина години. Нямам понятие, защо Бог ме награди с толкова добра вечер. Нищо хубаво не съм направил от доста време, но си получих награда, която може би някой ден ще си заслужа.

Та времето, което си спомних беше едно Европейско първенство по тенис за журналисти. Играеше се в четири възрастови категории. Направихме ние в България едни инфарктни квалификационни срещи  и четирмата първи в различните възрасти се изтърсихме на прекрасното място, което беше домакин на състезанията.

Берхтесгаден, Бавария!

Под самото „Орлово гнездо” в планината, където е била чайната на Хитлер, където пък е решавал със своите войводи какво да прави с войната. Разбира се тя беше отминала, нашите баварци, които ни срещнаха бяха ново поколение и направиха с немската си точност, акуратност и дисциплина  несънувано от нас добро преживяване. Всичко беше така точно изчислено и подредено, че дори слънцето ни пускаха под часовник и спираха вятъра, когато се играеше тай-брек!  И в същото време гости и домакинини не можехме да свалим от устни усмивката си и да накърним с нещо удоволствието от нашето общуване помежду си. Дори  и когато един италиянец ме изхвърли от схемата с несимпатичното 6-2, 6-3, пак не се почуствах обиден от живота.     

В Чикаго за пръв път отидох да празнувам в „Нов Живот” – 15-годишната вече българска евангелска църква в града ни. И попаднах сред много мъже, много жени и много деца, които имаха една обща черта. Всичките бяха усмихнати и, както се пошегува някой - никой не коментираше кой с какво е облечен и как еди кой си не е вече така слаб и строен както миналата година...  Празникът започна с песни и Хваление, в изпълнение на познатия от всяка неделна утрин музикален екип, воден от пастор Стан Танев и Румен, комуто музиката е и муза и професия. После запя цялата зала. С изключение на мене, човек неук и в мелодии и в думи, и няколко дребни деца и пеленачета, които поне се провикваха отвреме навреме.

По едно време пастор Владо каза, че Ема е за първи път в нашата църква и я покани да излезе напред – нея, най-младия член на Църквата.  Ема я изнесоха на ръце, я имаше, я нямаше 4 – 5 седмици,  и я бухнаха  в ръцете на пастора, който я благослови и каза, че нейният поглед е просто омайващ. После пожела добри години на майката и на моя приятел Мимо, с  когото се познавахме от времето, когато беше нещо като мениджър на един футболен отбор в Чикаго, а сега се оказа баща и беше толкова щастлив, че си беше забравил речта в къщи на масата...  „Нов Живот” стряска непосветените като мене с многото деца, които постоянно са в църквата, със своите родители.

„Нов Живот” счупи рекорда!

Пастори и паство после си поразказаха едни на други какво хубаво им се е случило и какво хубаво ще правят в Църквата отсега нататък. Така, както са го правили и досега. Пасторите казаха, че те са щастливи хора, защото през тази година, която си отива, в „Нов Живот” са счупили един важен рекорд: когато трябва нещо да се направи най-малко 60 процента от хората се оказват  готови да се включат в акцията, имат време, имат възможност, имат желание, имат сили и имат чуството, че с удовоствие ще го напрявт!

Членове на църквата са строители, шофьори, лекари, адвокати, икономисти, компютърни специалисти, педагози...  На днешния ден на Благодарността те си благодариха  взаимно, защото през цялата година са си помагали едни на други. Освен Молитвения час, на който идват сутрин в 8 часа, освен Библейските уроци  в 9.15,  освен Хвалението в 10.30, освен  Проповедта в 11.10, специалистите в църквата често дават от своето време и своите знания за обучение на нуждаещите се. Сега работи  безплатен  компютърен курс, воден от Зен Спасов  и  петседмичен курс  по финанасови въпроси, воден от пастор Владимир Георгиев. Скоро ще станат известни и други проекти, свързани с най-важните и болезнени аспекти на съвременното общество.

„Тази вечер сърцето ми се радва”

„Тази вечер сърцето ми се радва.-..”  свършва песента и идва ред  да се опита трапезата в Деня на Благодарността. Почти от всеки дом на дошлите  има нещо специално  в тази пъстра вкусна смесица на кулинарни шедьоври, която е разстлана на един здрав подиум.  Порядъкът,  който се спазва, отново ми припомни Берхтесгаден:  първи минават и си взимат кой каквото си хареса  майките и децата.  После, маса по маса, в една  спокойна, но жизнена и бодра, леко гладна, редица пристъпват другите... 

Още по-после жените и децата, тук-там и някой баща, слизат в долните помещения, където са стаите на училището и там продължават с десерта и с игрите. Тинейджърите отиват  със своя младежки пастор Марио Христов в другата сграда, може би ще танцуват или ще си говорят за лудите лупинги с онези магически дъски на четири колелца, с които най-добрите  не само се пързалят по улицата, но и правят фантастични гимнастики из въздуха! Пастор Марио е майстор на тези неща.

Останалите оставаме с  музиката на пастор Станимир Танев, у когото проповедникът и естрадният вокал  са като че  фифти-фифти, оставаме и с добрия такт и умение на пастор Владимир Георгиев да води светската част на нашето тържество...

Може би ще се изненадате или ще го възприемете с  разбиране, но...  единствените отсъстващи от познатите мастити фигури, които винаги са по другите празнични софри – вино, водка, дори бира и цигарен дим, ги нямаше.  На мнозина няма да хареса, но, струва ми се, по нашите маси в „Нов Живот” всички им бяха вече надвили и никой и не се сети за тях...

И така на следващото ранно утро всички се събудихме свежи и щастливи!

« назад