Тайната на задоволството

Венцислав Бонев , 17.10.2011

Денят беше слънчев, когато реших да си направя разходка. Нямах намерение да си купувам нищо, но все пак се отбих в един магазин за мобилни телефони. Усмихнат мъж се приближи до мен и започна да ми предлага какви ли не промоционални планове и телефони на изплащане. За миг се замислих за телефона в джоба ми, с който бях изговорил хиляди часове за две години и половина.

Докато ми показваха новите модели и новите екстри, нещо вътре в мен започна да се вълнува. Какво ли бих могъл да правя, ако имам нов телефон?

Казах на човека, че не съм решил все още дали искам нов телефон. Той се усмихна и ми каза, че през следващите няколко дни вярва, че пак ще се видим. Но, изглежда, въобще не ме познаваше.

Излязох от магазина и разглеждах списанието с новите телефони. Всъщност за какво ми е всичко това?

Прибрах се у дома и седнах на компютъра. Прекарах може би час, за да си избирам нов телефон. Обадих се на няколко приятели, за да чуя тяхното мнение. Вече си харесах. Отидох в друг магазин, изпробвах избрания от мен телефон и не ми хареса.

Когато излязох от магазина, осъзнах, че всъщност всичко това не ми е нужно.

Всеки има някакви нужди, но каква е разликата между нужда и каприз? Според мен е огромна.

Всъщност доволни ли сме от това което, имаме? Какво ни носи задоволство в този живот?

Парите много често не стигат и една по-доходна работа отваря нови възможности. От друга страна, по-голямата заплата може да доведе и до по-голямо разточителство. Може би вече ни е омръзнала старата кола и е време да я сменим с нова. Не защото е повредена, а защото можем да си позволим някоя по-модерна. Но това води и до по-големи разходи. Има толкова много примери, които могат да бъдат дадени, и все пак – какво ни задоволява.

Изчислявали ли сте някога колко време сте доволни от дадено нещо? И какво е отнело вашето задоволство след време?

Мисля, че е време да споделя тайната, на която и до днес се уча. Тайната, която може би е непозната за нас, понеже се избягва да бъде споделяна в повечето църкви: „… защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност“ (Фил. 4:11–12).

Може би тук е моментът, в който трябва да се замислим: Бог богат ли е? Не усещате ли моментите, в които ние искаме повече и повече? Сякаш никога не сме доволни от това, което имаме.

Защо ап. Павел нарича задоволството тайна? Може би защото както тогава, така и днес то остава скрито за много хора.

Започвам да се замислям на колко много неща робуваме днес, защото не сме научили тайната да сме доволни.

Да, живеем във време на финансова криза, но все пак често пъти изваждаме последни модели телефони от джобовете си. Отдаваме слава на Бог в църквите, които посещаваме, за новите си коли, за новите си кухни, за възможността да отидем на почивка през лятото – някои в чужбина, други на море или планина. За онова, което ни е накарало да се чувстваме доволни. Всъщност не изглеждаме ли много разглезени?

Апостол Павел, когато е живеел в оскъдност, не е обвинявал дявола, че той го е ограбил, нито е гонил „дух на бедност“. Единствено признава, че: „Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея“.

Как така се е научил да бъде доволен във всяко състояние? Не сте ли се замисляли някога? Посланията му са изпълнени с благодарност към Бога и все пак знаем какъв е бил животът му.

Не ли е време да поискаме и ние да научим тази тайна? Може ли да се огледаме около себе си и да благодарим на Бога за всичко, с което ни е благословил:

 „И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това“ (Мат. 6:31–32).

Не ли е прекрасно, че нашият Небесен отец знае от какво се нуждаем и че Той ще ни го даде. Тогава може ли да разграничим това, което е наша нужда, и това, което е само каприз?

Доволен ли си от това, с което Той те е благословил, или искаш още? Ако ние постоянно искаме още и още, никога няма да оценим това, което вече сме получили, защото нашият поглед ще бъде насочен към това, което очакваме. Това не се ли нарича ненаситност?

Може би е време да не гледаме само към ръцете Му – какво ще ни даде, за да изпълни нашите желания. Но е време да потърсим сърцето Му и да сме готови за това, с което Той иска да ни благослови. А определено Той иска ние да бъдем доволни. Защото ни е обещал да имаме изобилен живот (Йн. 10:10). Но за да му се насладим, трябва първо да разкрием тайната, която споменава ап. Павел: „… защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря…”

« назад