Силата на утехата

Венцислав Бонев , 26.09.2011

Влакът спря на една непозната гара. В него се качи мъж на средна възраст. Той беше привлечен от китарата, която държах в ръцете си. Седна близо до мен. Изминаха само няколко минути и той ме заговори – дали може да посвири малко на китарата ми. Аз се съгласих и му я подадох. Песента, която той запя, не ми беше позната. В текста се пееше за една жена, която той беше обичал и загубил. След като свърши, ми разказа цялата история, свързана с тази песен. Тогава разбрах, че беше негова, авторска. Изминаха може би двадесет минути и мъжът до мен отново я изпя. След това отново. Искаше и да ме научи на нея. Аз само стоях и слушах всичко, което споделяше за живота си. Той беше изпълнен с болка и разочарование. Разбрах, че това беше идеалният момент да му споделя за вярата ми в Бога. Тогава от устата ми излязоха само думите: „Искам да знаеш, че Бог те обича.” Бях изненадан, когато в същия момент сълзи започнаха да се стичат по лицето му. Този непознат мъж подаде ръката си и стисна моята с думите: „Благодаря ти, че ми го каза – бях го забравил.”

Днес живеем в свят, в който хората отчаяно се нуждаят от любов. Но как да изразим тази обич към тях? Не знам дали скоро сме се замисляли върху една-единствена дума – утеха. Точно тази дума е част от истинската любов, а почти не присъства в нашия речник, макар че има огромно значение в живота на човека.

„Това е моята утеха в скръбта ми, че словото Ти ме съживи“ (Пс. 119:50).

Какъв би бил животът ни, ако ние нямахме Библията – книгата, в която са записани думите на Бога? Тя е тази, която много пъти ни утешава, насърчава, обнадеждава.

Мислите ли, че може би точно Библията иска да ни научи и ние да правим същото?

Тези дни си задавах един въпрос: защо Исус Христос нарече Святия Дух Утешителя?

Параклетос – утешител. Тази дума произлиза от глагола паракалео и означава „призовавам наблизо, до“ – има значението на някой, който е до нас, за да ни подкрепя и насърчава.

Вярвате ли, че всеки един човек има поне малко нужда от подкрепа и насърчение? Сигурен съм, че отговорът ви е положителен.

Каква е тогава силата на утехата, ако ние живеем в свят на разбити семейства, отхвърлени, отчаяни хора, които търсят да намерят поне един лъч смисъл? Много малко сме слушали за самотата, но днес тя има много по-голяма сила в живота на хората, отколкото си мислим.

Толкова пъти сякаш оставяме хората да бъдат утешени от Бога, като се помолим веднъж или два пъти за тях. Всъщност забравяме, че Утешителят живее в нас и ние можем да бъдем проводници на Неговата успокояваща любов и сила.

„Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога“ (ІІ Кор. 1:4).

Случвало ли ви се е да се втурнете да съветвате хора как да оправят живота си, а те просто да имат нужда от няколко топли думи? Че те са скъпоценни – Христос умря на кръста за греховете им и могат да бъдат свободни, че независимо какво се е случило в живота им, Бог продължава да ги обича и да ги кани да дойдат при Него.

Ако Бог ни е утешил със Своята утеха, то значи и ние можем да утешим всеки един, който е изпаднал в депресия или скръб. Но имаме ли „свободно” време за това?

Любовта не се изразява само в думи, но и във внимание. Един телефонен разговор, едно писмо, един жест.

В църквите постоянно идват хора, които имат нужда от внимание. Търсещи утеха при Бога, ние можем да ги запознаем с Утешителя, Който живее в нас.

Замислете се малко. Не ли е прекрасно да вдъхнеш надежда у някой, който я търси? Да поплачеш с някой, който има нужда от разбиране. Да утешиш едно разбито сърце.

Ако погледнем очите на хората, ще видим студенина и празнина, защото нямат цел и смисъл в живота. Но ако погледнем към себе си, ще можем да видим кой живее в нас. И ако наистина живее Утешителят, то ние можем да променяме живота на хората, като им показваме Божията любов.

В утехата се крие толкова огромна сила, която остава непозната все още. Но Исус, Който знаеше, че в този свят има скръб, реши да ни изпрати Утешителя – не само за да ни дава утеха, но и за да ни научи ние да утешаваме.

Силата на утехата, която ние имаме, е едно от лекарствата, от които имат нужда нашите приятели, близки, съученици. Може би е време да се научим да служим на хората чрез утехата, която идва от Святия Дух. Вярвам, че тогава можем много повече да повлияем на тях, отколкото просто да им даваме някакви съвети.

« назад