Християнският водач

Ивайло Ябълкаров, 21.09.2011

Още от древни времена хората са се събирали да живеят на общества. Първо са живели в семейства. После семействата прераствали в родове, родовете – в племена, племената – в села и градове, за да се достигне до създаването на държави.

Последните два века се наблюдава нещо ново – обединение на държави в по-големи организации (ООН, НАТО, ОПЕК, ЕС). Обединението става на базата на общи признаци, интереси, принадлежност.

Винаги когато се обособи някое ново общество, се стига до въпроса, кой ще бъде водач на тази организация. Както едно стадо има нужда от овчар, така винаги хората са се нуждаели от силна личност с открояващи се качества, която да поеме отговорността и да носи товара от вземането на решения.

Въпреки че да водиш хора не е никак проста работа, то желанието на повечето открай време е да бъдат глава, а не опашка. Никой не иска да получава заповеди, а предпочита да ги раздава. Поради тази причина и борбите за власт и лидерство са най-чести и най-ожесточени.

Защо е така? Кое толкова привлича хората, за да искат да ръководят? Какви качества трябва да има един ръководител?

Хората са привлечени от мисълта да бъдат водачи поради властта, която носи всяка такава функция. Лидерът получава власт, а в повечето случаи и сила, чрез която да ръководи.

За да бъдеш водач, на първо място е необходимо да имаш желание за това. Разбира се, това не е достатъчно, но в повечето хора този копнеж съществува. Водачът трябва да има цел, към която да се стреми. Тя може да бъде лична или засягаща и останалите хора, които той води.

Само желание и цел не са достатъчни, за да е налице добър водач. Световната история разказва за много хора, които са имали желание да ръководят. Те определено са преследвали и цели, но имената на повечето от тях днес не се споменават с добро. Хитлер и Сталин са били силни ръководители. Те са умеели да пленяват хората с думите си. Умеели са да въздействат. Умеели са да ръководят цели държави, но не са умеели да водят хората си.

Определено има разлика между ръководител и водач. Ръководителят само показва посоката, в която иска да се върви. Не се обръща назад, за да види дали другите могат да го следват. Много често – поне това ни учи историята – ръководителят е човек, който не търпи различно мнение и не се интересува от това, как се отразяват изискванията му на останалите хора.

Водачът е човек, който посочва посоката, тръгва натам, но не се притеснява да спре. Той не се смущава, дори да се върне назад, за да може да изчака или пък да помогне на по-слабите и по-бавните. Водачът отделя време на другите. Той се опитва да познава хората си. Той знае за техните слабости, за недостатъците им и е търпелив към тях.

Човекът, който води, не командва и не раздава заповеди, а служи. Той не размахва камшик, за да накара другите да се движат, не ги заплашва, а им показва с пример какво трябва да направят, дори понякога да се налага да отдели повече време за това.

Харесва ми мисълта на генерал Айзенхауер, водил войските на Обединените сили през Втората световна война: „Не размахвайте камшик над хората. Това е насилие, а не водачество.”

Водачът не заплашва, а разкрива ползата на хората си от пътя, по който ги води. Показва им защо той е полезен за тях. Той трябва да им даде пример чрез служене.

Най-добрият образец за водач, разбира се, е Исус Христос. А един от най-добрите примери, които Той даде за това, какво означава да водиш, е умиването на нозете на Неговите ученици. На какво се възхищаваме в тази история?

През новозаветното време хората са ходили със сандали. Не е имало добри пътища като сега. Нормално би било краката на учениците да са били доста мръсни и прашни. Въпреки това Бог свали мръсотията от всички, един по един.

Водачът е като „кошче” за проблемите, тайните, безпокойствата на хората. Той не може да си позволи да загуби доверието им. След като им уми нозете, Исус им каза: „Защото ви дадох пример да правите и вие, както аз направих на вас” (Йн. 13:15).

Наградата на истинския водач, приближаващ се до водачеството на Христос, е да види, че другите постъпват според примера му.

Друго необходимо качество за водача е да притежава авторитет и харизма. Докато авторитетът подлежи на промяна и развитие, то харизмата е нещо дадено, чрез което можеш да влияеш положително на хората. Исус Навин беше човек, който притежаваше огромен авторитет и харизма. Той беше поставен, за да раздели Обещаната земя. Той беше призван да води големи битки и огромен народ. Успя да се справи и поради две други важни характеристики на водача. На първо място, Исус Навин имаше една постоянна връзка с Бог. Той получаваше от Него видението, целта и пътя и уповаваше в Него, докато ги следваше. Второто важно нещо е, че Исус Навин бе и добър ученик. Той не се отделяше от Мойсей и дори след неговата смърт продължи да се учи.

Добрият водач е готов да приема критика и да признае грешките си. Исус Навин се вслушваше в съветите на другите (Ис. Нав. 17:14–18).

Истинският водач се познава и по начина му на работа с тези, които не са съгласни с него. Винаги когато работиш с хора, ще се намерят такива, които не са съгласни с теб. Понякога те ще имат основание, макар че в повечето случаи те просто търсят внимание. Както казва Дон Кихот: „Да, така са създадени хората, че винаги хвърлят кал върху всеки, който е по-горе от тях.”

През вековете се забелязват различни начини, по които ръководителите са се отнасяли към опозицията. Диктаторите просто са я унищожавали. Други пък като в сегашните демократични общности са гледали на нея като задължителна част и възможен коректив. Най-добрият начин да работиш с опозицията е разговорът – време, в което всеки да разкрие картите си. Опозицията е много важна част от живота на водача и от умението му да контактува с нея зависи дали той ще бъде успешен.

Необходима черта на добрия водач е умението му да изслушва и да чува. Той трябва да може да открива дори най-дълбоко скритите мисли и чувства на човека срещу него. Водачът трябва да умее да чете езика на тялото, да разчита жестовете.

Също така той е човек, който има смелост да признава грешките си, смелост да не отлага вземането на решения, дори смелост да взема непопулярни, но необходими решения. Ако е паднал, може веднага да се изправи. Необходимо е да умее да прощава, да насърчава другите и да контролира емоциите си.

Не бива да е човек, който е в застой и е посредствен, а да умее да вижда по-далече от останалите, да вижда „предстоящото след завоя”.

Като човек, гледащ в бъдещето, е добре да разбира своята временност – няма да е вечно водач на служението. Осъзнавайки тази истина, водачът трябва да подготвя като добър учител свои наследници. Добрият водач учител знае колко да изисква от хората под него. Той не очаква повече, отколкото могат да дадат. Нито пък се задоволява с по-малко от възможностите им в момента. Умее да разпределя отговорностите, също както постъпи Мойсей след съвета на тъста си Йотор (Изх. 18:15–27). Също като Мойсей водачът не гледа на себе си с високомерие. Той трябва да е смирен, осъзнавайки недостатъчността си да се справи сам.

Водачът не дели хората на свои и чужди. Той трябва да мери с един аршин. В тази насока великолепно звучат думите на Дон Кихот към Санчо Панса, когато го провъзгласява за управник: „На първо място трябва да се боиш от Бога, защото в страха от Бога се крие мъдростта, а мъдър ли си, няма да сгрешиш в нищо. Второ, обърни поглед към себе си и се помъчи сам да се опознаеш, защото от всички познания това най-мъчно се постига… Гордей се със скромността на своя произход и не се срамувай да казваш, че си селянин… Стреми се да откриеш истината както сред обещанията и подаръците на богатия, така и сред риданията и досадните пледирания на бедния.”

Интересно е, че в нашите църковни общества сред нас, християните, се наблюдават две крайности в отношението ни към водачеството. Едната е огромният брой хора, които копнеят да имат власт – да бъдат водачи. Резултатът от това са много разцепени църкви и новосъздадени такива. Има и много служения, в които има разделения поради хора, търсещи власт. Причина за огромния брой кандидат-водачи е грешното разбиране за същността на това, да водиш някого. Хората изключват отговорността и служенето, а се фокусират единствено върху бляскавата страна – титлата, контрола и влиянието.

Другата крайност е, че има също много хора, които не искат да поемат отговорност за нищо. Те бягат от съдбата, която Бог им е отредил. Те предпочитат някой да ги носи, бута, дърпа, вместо да поемат инициатива.

Вярвам, че Бог е призовал всеки един християнин да бъде водач. Не всички обаче ще водят деноминации, съюзи, църкви, служения, домашни групи, семейства, но всеки може и трябва да поеме контрол върху собствения си живот. Един ден ще даваме отчет за свършената работа като водачи.

Един мъдър човек е казал: „Добър водач е този, който познава Пътя, ходи по Пътя и показва Пътя.” Питам се: добър водач ли съм? Дано Бог да отговори положително!

« назад