Не на страха

Ивайло Ябълкаров, 12.09.2011

„Вземат се 100 грама мента. Към тях се прибавят 40 грама маточина и 30 грама лайка. Важно е да се смесят добре. Трябва да кисне 2 часа, след това се изпива. В добавка да се напълни възглавница със 100 грама хмел, орехова шума, бял равнец, лайка и здравец и да се спи върху нея, докато всичко премине.”

Сигурно се чудите каква е тази рецепта. Нищо особено. Предстои ми да се качвам на лифт и 20 минути да се рея из въздуха, а проблемът е, че имам акрофобия – страх от височини, и вместо да се радвам на гледката, започвам да треперя, да се потя и да нервнича. Рецептата открих в статия „Как да прогоним страха”.

В действителност нямам никакво намерение да си правя разни отвари или да си пълня възглавницата с треви и листа. Но много хора по подобен начин се справят със страховете си – плюят в пазвата си, въртят се по три пъти, леят си куршум или си варят отвари.

Страхът всъщност е реакция на организма по отношение на някаква опасност. Когато се страхуват, хората могат да изпитват чувство на задушаване, да им се вие свят, да се потят усилено, да им се повиши пулсът, телесната температура и кръвното налягане, да им се разширят зениците. Според специалистите от страх човек може и да умре.

Фобиите са силен, болезнен страх. През 1996 г. са били познати 300 фобии, а сега са над 1030. Приема се, че 400 милиона души по света страдат от някаква фобия. Освен акрофобията има и други видове: амбулофобия (страх от ходене пеша), атикифобия (страх от провал), библиофобия (страх от книги) и много други.

Едва ли има човек, който да не се е изправял пред различни ситуации, в които е изпитвал страх. Поводи има много. А като добавим и синонимите на страха – безпокойство, тревога, несигурност, наистина ще се съгласим, че няма човек, който да не е попадал в лапите на страха.

Колко хубаво щеше да бъде, вместо да се страхуваме, да се чувстваме сигурни! И понеже ние търсим сигурност, както казва един християнски писател, поставяме метални и блиндирани врати пред жилищата си. Затова затваряме домовете си и заключваме сърцата си. Затова живеем в постоянен стрес и поради страх от зависимост много хора отказват да допуснат в живота си Бог.

Как можем да се справим със своя страх? Библията ни учи, че Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладеене (ІІ Тим. 1:7). Може би в моменти на страх и безпокойство тези думи ни карат да се чувстваме виновни? Опитваме се да си повтаряме стиховете, че трябва да бъдем смели и да не се боим от нищо, но невинаги се получава. Знам това, защото на мен често ми се случва да се боря със страха, безпокойството, тревогата. Страх от хората… Безпокойство за утрешния ден… Тревога за настоящето…

Преди време изпаднах в ситуация, в която се провалих. Бяха ми поставили задача и не се справих. Поставиха ми срок от две седмици да поправя грешките си. Тези седмици бяха ужасни за мен. Опитвах се да не се притеснявам, но колкото повече приближаваше денят, толкова повече не можех да спя. Лягах с мисълта за поставената ми задача и ставах със същата мисъл. Знаех, че Святият Дух може да ме научи какво да говоря, когато застана пред „изпитващите”, и въпреки това се боях. Чувствах се като Давид, изправен пред Голиат. По-скоро се чувствах като себе си, ако трябваше да бъда пред този триметров гигант, носещ снаряжение, тежащо около 60 килограма. Ако бях на мястото на Давид, щях да треперя от страх, но той не се уплаши. Опитаха се да го разубедят и да го въоръжат, но той избра овчарските дрехи и прашката с камъни вместо меча, шлема, ризницата и копието…

Интересното е, че в І Цар. 17, където се разказва за тази неравностойна битка, Давид споменава само два пъти противника си Голиат, а 9 пъти говори за своя Бог. Давид не прави грешката, която ние често правим. Той не гледа на проблема, а гледа на решението му. Ако беше вперил поглед във филистимския войник, можеше и да го побият тръпки, но той гледаше на Бог. Давид не постъпи като всичките Израилеви мъже, които в продължение на 40 дни виждаха противника и побягваха, понеже в очите си бяха малки и нищожни. Младото момче гледаше на своите опитности с Бог, Който му беше помагал да надвие лъв и мечка. Уверено казва, че „Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец” (І Цар. 17:34). Давид сякаш беше чувал думите на Елисей, който казваше на слугата си: „… не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях” (ІV Цар. 6:16).

Да си смел, не означава да не изпитваш страх, а означава да не се отказваш. Отново Давид, но вече порасналият и помазан за цар на Израил, може да ни бъде добър пример. В повечето случаи, когато изпадаше в трудност, той търсеше сила и убежище при Бог. И Бог му ги даваше!

В страх и безпокойство къде отправяме погледа си? Към мощните ни проблеми или към Мощния Бог? При кого търсим убежище? При временните и променливи неща или при Вечния и Непроменим Бог?

Когато се доверяваме на Божията сила, Неговият мир ни пази от паника. Това е онзи мир, за който се казва, че никой ум не може да схване, който дава сила на псалмопевеца да не се плаши от зло, защото Бог е с него (Пс. 23:4).

Имам една черно-бяла снимка, на която съм 3-годишен, облечен в пълно бойно снаряжение. На главата си нося шлем. В едната си ръка държа меч, а в другата – щит, който покрива цялото ми тяло. Ако не съм толкова малък и ако шлемът, щитът и мечът не бяха играчки, щях да изглеждам страшно и заплашително. Сетих се за снимката, докато четях Бит. 15:1, където Бог говори на Авраам след една битка – да не се безпокои, защото Той е негов щит.

Бог често е сравняван с канара, крепост, висока кула, в която можем да прибегнем и да се скрием. При Бог можем да отидем, когато краката ни се подкосяват, ръцете ни се потят, тялото ни трепери или пък душата ни примира… от страх. Дали ще се страхуваме за настоящето, или ще се плашим за бъдещето, Неговата ръка е протегната към нас. Той ни призовава да не се безпокоим за утрешния ден и да Му се доверим, защото ще ни помогне да се справим с трудностите, каквито и да са те. „Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; няма да се оттегли, нито ще те изостави; не се бой, нито се страхувай” (Вт. 31:8).

Как ще се справим със страха си? Като възлагаме доверието и упованието си на Бог. Той не може да се поклати, не може да се измори, да отпадне. В Пс. 56:3 се казва, че „когато съм в страх, на Теб ще уповавам”. Ако наистина уповаваме на Него, Той ще държи мира в нас, понеже ще бъдем в Неговата сигурна ръка.

Преди години един от най-добрите вратари в света – Едвин ван дер Саар, получи прозвището Сигурните ръце, понеже в продължение на 15 мача, или 1302 минути, не беше допуснал гол във вратата си. След всичкото това време един гол сложи край на този рекорд и отмахна стойността на прякора.

Истината обаче е, че няма друго място, сигурно колкото са Божите ръце. Той е готов да ни подаде ръка, когато се страхуваме и треперим от безпокойство. 366 пъти в Библията Бог ни казва: „Не бой се!”

366 пъти „Не бой се!” и като че ли всеки път Той добавя: „Аз съм с теб” и „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те няма да те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът не ще те опали” (Ис. 43:2). Е, защо тогава да се страхувам?

« назад