Жаден за Жива вода

Ивайло Ябълкаров, 12.06.2011

„Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил“ (Йн. 7:37–39)

Жаден съм! Тичал съм четири часа. Удрял съм топката в продължение на 240 минути. Размахвал съм тенис ракетата поне 14 400 секунди. Загубил съм срещата, ала съм удовлетворен. Но съм и жаден. Имам чувството, че мога да изпия литри от безценната течност. Само да не бях приключил толкова бързо със запасите си. Сега бързам да отида до най-близката чешма и да освежа пресъхналото си гърло. А моят тенис мач дори не се доближава до световния рекорд за най-дълъг мач в историята на тениса.

Срещата между американеца Джон Иснър и французина Никола Маю, играна преди по-малко от година, продължи точно 11 часа и 5 минути. Разбира се, макар и много изморени, двамата състезатели не са останали жадни, понеже през всичките над 660 минути игра изпиха огромни количества течности. И това е нормално. Телата ни могат да издържат няколко седмици без храна, около 5 дни без сън, но без вода ще умрем само след 3 дни. Иснър и Маю нямаха проблеми с поемането на ценната напитка. Аз, макар и останал без вода, също не чаках дълго, за да заситя жаждата си – след стотина метра намерих чешма, от която пих, пих… Не можех да се насладя. Ако трябва да бъда честен, тези моменти на утолена жажда са една от причините да запиша водата в списъка си с благодарности към Бог.

Не всички са такива щастливци като мен. Последните изследвания показват, че около 80% от човечеството няма достъп до чиста питейна вода. В Русия всеки втори човек е принуден да пие вода с незадоволително качество, което не отговаря на редица хигиенни и санитарни изисквания. В някои райони питейната вода е скъпоструващ лукс.

Всеки ден умират около 14 хил. души от болести и зарази, причинени от замърсена питейна вода. Едва около 3% от водата на Земята е прясна, а от нея 2% е под формата на лед. Всеки ден тонове индустриални химикали, селскостопански пестициди и домашни отпадъци се изхвърлят в останалия 1%. От реките те се вливат в моретата и океаните и отново се връщат при нас в храната, водата… Поради това, казват учените, се наблюдава бум на ракови образувания. Просто замърсителите са канцерогенни.

Ситуацията е толкова влошена, че според специалистите глобални войни ще се водят за вода. Проблемът е сериозен. Затова и по света се говори толкова много за течността, поддържаща живота ни, и се организират семинари за това, как да се пази, пречиства и употребява.

Хората по света са жадни. Много от тях не могат да задоволят нуждата си от H₂O в питеен вид.

Ако наистина донякога войните се водят заради някой кладенец или езеро, представяте ли си колко богат би станал човек, който има подобен източник на животоосигуряващата вода? Ако сега богаташите притежават петролни кладенци, то тогава ще са собственици на водни.

Какво би било, ако някой някъде открие вода, от която, като пиеш, няма да ожаднееш никога повече? Едва ли би продавал от тази течност. Да не е луд. Как ще спечели милиони, ако това, което продава, не кара хората да си купуват повече.

Исус обаче е готов да ни даде вода, от която, като пием, няма да ожадняваме. И не само това: „но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Йн. 4:14). В Библията тази вода е наречена жива, водеща към вечен живот (Йн. 4:10).

Водата, която предлага Христос, всъщност не задоволява нуждите на тялото, а може да засити жаждата на душата. Знаем, че човек не е само тяло и плът, той има и душа, която е важна част от неговата личност. Чували сте изразите: „Изпълни ми се душата” или „Жаден бях за нещо такова”, „Празна е душата ми”. Да, душата ни също може да ожаднее, може да бъде изпълнена или изпразнена.

Питам се дали поим душата си и с какво. Ако я държим на сухо или й предлагаме некачествена течност, нормално е в нас да властват гняв, самота, неспокоен дух, липса на мир, апатия, унилост. Всъщност това са симптоми на зле поддържаната душа.

Бихте ли задоволили жаждата на тялото си с вода, която има лош мирис или кафеникав цвят? И ако все пак си го позволите, ще се изненадате ли, ако заедно с течността приемете и хиляди болестотворни бактерии, които в най-добрия случай (не знам дали можем да го наречем добър) могат да ви докарат продължително стомашно разстройство?

Ако внимаваме с какво утоляваме жаждата на телата си, не трябва ли още по-внимателно да мислим, когато поим душата си? Лошата „вода” може да убие тялото ни. Лошата „вода” ще унищожи душата ни.

В Пс. 42:1 по много поетичен начин е описан елен, който пъхти за водни потоци. Неговата жажда е сравнена с жаждата на душата на псалмопевеца: „Така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог” (Пс. 42:1).

Нека бъдем честни: могат ли многото пари, бързите коли, работохолизмът, та дори религията и най-великото служение да запълнят празнотата в душата ни? Всичките успехи, всичките приятелства, всичките сбъднати мечти могат ли да те напоят до такава степен, че да нямаш нужда от друго?

В една книга се дава мъдър съвет: „Засищайте душата си така, както засищате жаждата си. Напоявайте сърцето си щедро и своевременно”.

Бог е наречен извор на Жива вода (Йер. 17:13). Той ни приканва, ако сме жадни, да дойдем при Него и да вземем ДАРОМ водата на живота (Откр. 22:17).

Не знам, ако след време се водят войни заради кладенци с чиста питейна вода, дали ние бихме дали ДАРОМ на жадните… Но определено знам, че Бог ни предлага ДАРОМ от водата на живота. Тя е подарък и е подарък за всеки, който признава жаждата си, и всеки, който иска да утоли тази жажда. Тя не е само за богатите или бедните, за известните или неизвестните, младите или старите, за здравите или за болните, а за всички, които са жадни или искат да утолят жаждата си. Дали ще останем на сухо и ще позволим душите ни да се дехидратират, зависи от нас. Поканата е отправена. Ще я приемем ли?

Преди векове градовете са били строени около реки, потоци и извори, за да могат хората да задоволяват нуждата си от ценната течност.

Ако се доверим на Словото и приемем Бог за извор на Живата вода, трябва да постъпим като нашите праотци – да не се отделяме от Него, да изградим живота си на Него.

В Йер. 17:13 се казва, че всички, които оставят Бог, ще се посрамят. Можем да добавим и че ще останат жадни. От Ис. 44:3 разбираме, че Бог ще излива вода на жадната земя и реки на сухата почва, ще излива Духа Си на потомството на Своя народ. Гладните и жадните за Божието Слово са Негов народ. Ние с теб от тях ли сме?

„Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил“ (Йн. 7:37–39). Това е поканата към нас – да позволим на Святия Дух да определя посоката на живота ни.

Святият Дух – третото лице на Бог. За Него Библията казва, че е дар (ДА 2:38), който е приготвен за Божите деца. Знаем още, че Неговото присъствие в живота на хората е благо (Лк. 11:13). Четем за Него, че е Утешител, Който ще бъде с нас во веки (Йн. 14:16). Разбираме, че Той е Този, Който носи радост и обръща мъката ни във веселие (І Сол. 1:6). 
Той е Духът на истината, Който ни води в Божия път и ще ни открива Неговата воля. Святият Дух е Този, Който ни дава надежда в безнадеждните дни (Рим. 15:13). Обещано е, че в трудни моменти Той ще ни дава точните думи, които да говорим (ДА 4:8, 31). 
И не само това. Божият Дух раздава дарбите и талантите, известява ни за идващите неща (Йн. 16:13). Помага ни да преминем изпитанията и да устоим на изкушенията (Гал. 5:16). Макар различните християнски течения и деноминации да имат разминаване в схващането си относно личността на Святия Дух, те в общи линии се обединяват в мнението, че нашият живот като християни не би бил възможен без присъствието Му. Приемайки Христос, покайвайки се за греховете си, пожелавайки присъствието на Святия Дух, всеки от нас преживява своята лична Петдесятница. И изпълнени с Него, започваме своя християнски живот. Така не само ще бъдем сити, но и самите ние ще се превърнем в извори. Даром сме приели Живата вода и даром трябва да даваме.

Преди време прочетох една история за река Амазонка, която е най-дългата и най-пълноводната река в света. Нейното устие е широко около 160 км и толкова много вода се излива от нея, че сладководни потоци и течения са открити на почти 370 км навътре в Атлантическия океан. По някаква ирония в древни времена се случвало някой кораб да попадне в безветрие точно в тази област в Южния Атлантик, където се носят сладководните потоци на Амазонка. И така дни наред корабът се носи без посока, а първото, което свършва на борда, са запасите от вода. В такива моменти много моряци измирали от жажда. Всичко, от което се нуждаели бедните хора, умиращи без глътка вода, било някой да им каже: „Ей, какво чакате, спуснете ведрата, напълнете от тази вода, в която плувате, и пийте!” Някой просто е трябвало да им каже, че животовъзстановяващата течност е навсякъде около тях.

Ако бяхме с теб там, как бихме постъпили? Бихме ли изкрещели: „Водата е около вас!“, за да спасим няколко души. Ами днес, когато хората продължават да бъдат все така жадни, бихме ли им открили пътя към Живата вода? Самите ние ще бъдем ли извор на Жива вода за тях?

Една от особеностите на Мъртво море е, че водите му не се оттичат никъде. Понякога и ние се превръщаме в подобни „морета“. Трупаме, трупаме… Живеем за себе си и забравяме тези, които се нуждаят от „вода“.

От Живата вода.    

Представяте ли си какво би било, ако всички, които посещават една църква, са не само наситени, но и са щедри извори? Едва ли би останал някой жаден. Същото би се случило и на работното ни място, със семейството ни, с приятелите ни. Само ако решим да даваме даром и щедро това, което сме получили щедро и даром, скоро няма да останат жадни души.

« назад