УМЕНИЕТО ДА ОБЕЩАВАШ

Христина Панджаридис, 02.03.2011

Рожден ден. Торта. Весели хора. Бликват пожеланията да бъдеш... да направиш... да отидеш... да промениш... Всяко е подобно вкусно, многоетажно парче торта. Изяждаш го, поглеждаш дали е удобно да поискаш още... Празникът продължава с музика и разговори. Настроението замества липсващите балони по стаите.

Рожденикът е пълен с искрящи думи. Той е едно ходещо и говорещо бъдеще. Самият той прави деня.

Изготвил си е може би равносметка. Погледнал е в стария списък с номерирани задачи – от едно до двайсет: коя е изпълнил все пак!? Нима е толкова отчайващо! Възможно ли е да е грешка? Проблем с очите? Преумора… Само последната ли е реализирана?

Обещавал си е до този ден да бъде мекушав и егоист, но от утре – промяна! От утре е нов човек. Стъпва в следващия кръг от годишния си календар.

Планира. Мечтае. Толкова обещания са влезли в ушите му, докоснали са сърцето му, разчувства се…

Най-страшно е очакването. Оттук нататък.

Да се променим, решаваме обикновено в края на една и на прага на идващата година. Спазваме ли го, или не, си е първо лична тайна, но по делата и околните разбират доколко успяваме…

На рождения ден се изправяш пред много скъпи хора. Те вярват безрезервно в теб. Подкрепят те. Уважават и обичат. Следят какво правиш. Желаят да са ти полезни. Насърчават те.

Раменете ти ще издържат ли товара на толкова надежди и ще кажат ли стоп на изкушенията... В компанията на амбиции не се живее лесно и кротко.

Но ти си уверен, силен, спокоен. Твоята опора са семейството и приятелите. Няма да те подведат, нито да те излъжат.

Хапвайки голямото сладко парче от тортата, нещо от вкуса й ти напомня колко сладкодумен беше на миналото тържество. Как покоряваше гостите с идеите си за доброта и всеотдайност, за правилно разпределяне на времето, за смяна на приоритетите, за промяна дори на квартала… О, не е трудно! Искам го и ще го направя! Каза го и забрави на минутата! Сред усмихнати и симпатични лица е удоволствие да се представиш в най-добрата си светлина, да отговориш на очакванията им.

„Това, което влиза в устата, не осквернява човека, но това, което излиза от устата, то осквернява човека” (Матей 15:11).

Дори да си прекалил с въглехидратите… няма страшно! Изгарят се с тичане или в стресова ситуация. Думите като фойерверки, които си разпръснал наоколо – те са опасни. Подхлъзват теб самия и слушателите ти. Спомняйки си ги след ден, седмица, месец, се чувстваш като рибар, не хванал нищо на брега на реката. А наоколо рибарите са с пълни кошници улов.

Защо си внушаваш, че е задължително да говориш с изрази, увити в лъскави и мамещи очите опаковки? Празните приказки са измама. Напразното говорене се превръща в обикновен амбалаж. Рекламата е за магазина, за колебаещите се, за пълнене на оборота. Ти си сред най-милото ти обкръжение. Не обясняваш новата стратегия на маркетинга на някой си нов продукт и как ще завладееш пазара с него.

Прелистваш страниците на изминалите дни. Капки от разлятото горещо и неизпито кафе, нарисуваната ръчичка на малката ти дъщеря, кръгчето с молив на голямата, откъснатият ъгъл от най-важното място, за да ти запише служебния си телефон любимата съпруга…

Никой няма да ти се разсърди, ако не преувеличаваш… ако не поднасяш като фокусник ту зайци, ту бастуни, накрая – букет бутафорни цветя…

Никой няма да те върне обратно в класа, ако не се изразяваш образно и метафорично и не завършиш с философски тон изводите си…

Никой няма да те освирка, ако си кратък, кротък и красноречиво поискаш да бъдеш най-вече разумен и обичащ човек.

Не хаби тържествения тон за неща, за които си сигурен предварително, че няма да осъществиш. Ти очакваш от себе си, но дали точно това очаква другият от теб – ще го нахраниш ли духовно със снеговалежа си от думи? Топящи се като падащите снежинки. Може би точно сега е моментът да си обещаеш: стига прахосване на думи и обещания!

« назад