Малките камъчета – игра на думи и дела

Калина Тончева, 26.01.2011

Казват, че малките камъчета преобръщат каруцата. Това не е ли малко преувеличено?!

Не е. Случвало ли ви се е да направите забележка на свой близък – роднина или приятел, и вместо критиката ви да бъде градивна за него, да се окаже разрушителна за вашите взаимоотношения?

Начинът… Да, това е малкото камъче, което може да преобърне нашите взаимоотношения.

Нелепо. Как е възможно от едни на пръв поглед добри намерения да се стигне до опустошителни резултати?

Питам се дали вникваме в дълбокия смисъл на думите, преди да ги изречем. Или вместо цветя хвърляме камъни по другите? „Казана дума – хвърлен камък” – народна поговорка.

Осъзнаваме ли, че действията ни говорят повече и от думите, а жестовете и мимиките издават онова, което прикриваме? Даваме ли си сметка, че влаганото от нас отношение разказва кои сме и доколко ценим околния свят?

 „Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!... Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота...” (Яков 3:3–6).

Напоследък срещам хора, демонстриращи с речта си небрежно, неангажирано, дори пренебрежително отношение към семейството, към хора в обкръжението им и техните интереси или нужди, към държавата, към обществото, към природата, към какво ли не… единствено не и към тях самите. Най-тъжното е, че у повечето от тях няма и грам смущение. Същите тези хора може да са грижовни и отдадени във всекидневието си, но не това показва начинът им на говорене. Не към уважително и загрижено отношение тласкат и слушателите си.

И така, знаем ли какво всъщност казваме? Дори и да подбираме точните думи, дали изпращаме правилните послания с поведението си? Начинът, по който предоставяме дадена информация, отразява ли отношението ни? А има ли любов и грижа, заинтересованост и ангажираност в него?... Много въпроси, породени от привидно несъществен детайл.

Преди време чух една дама, посветила се да помага на жени – жертви на трафик на хора, да казва: „Не е въпросът какво правиш, а с колко любов го правиш.” Подобна мисъл вдига още по-високо летвата за начина, по който избираме да говорим или действаме. Към това приковава вниманието ни и Йоан – апостолът на любовта: „Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност” (І Йоан 3:18).

Начинът. Да, това е малкото камъче, което може да преобърне нашите взаимоотношения. За хубаво или за лошо – зависи от нас.

« назад