Да се върнем към началото...

Калина Тончева, 13.01.2011

Пулс. Дъх. Проглеждане. Вълнуващо начало на един човешки живот.

Така би трябвало да започне и новата година. Изпълнени с живот, да поемем дъх. Да прогледнем за някои истини и с нови сили да се впуснем в бурното пътешествие на настъпващата година. За съжаление, колкото повече години минават, толкова повече празници като рождени дни и Нова година ни натъжават. Карат ни да се замислим – за миналото, за настоящето, за бъдещето. Събуждат немалко спомени у нас. Връщат ни към началото. Но истинското начало не е в започването на нашия земен път, а в стартирането на самия живот.

В началото Бог сътвори небето и земята. (Битие 1:1)

Така започва Библията. Първо ни говори за Твореца, после за творението, а то и днес ни разказва за Твореца, за Началника на живота, за Началото и Краят.

Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. (Откровение 22:13)

Към началото ни връща и народната мъдрост: „Човек без минало е като дърво без корен.” Познаването на „корените”, в случая – на Твореца, е крайно необходимо и определящо за себепознанието. Именно Той знае кое е най-добро за човека и за какво го е създал. Библията, наречена още Божие Слово, е упътването на същия този Бог и Творец за здравословен и пълноценен живот тук, на Земята. Колкото повече човек я познава и се вслушва в думите й, толкова по-безопасен, разумен и щастлив живот би могъл да има. Колкото повече познава Създателя си, толкова повече разбира за какво е създаден. Затова духовното проглеждане (новораждане), при което човек се покайва за греховете си и избира да следва Божия Син Исус Христос, също се приема за начало – начало на живот в познаване на Бога и в мир с Него.

Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. (ІІ Коринтяни 5:17)

Новогодишните размисли ни връщат и към началото на нашите житейски избори. Връщат ни към целите, които сме си поставяли, и към мотивите, от които сме били движени. Предизвикват ни да се запитаме дали живеем като духовно новородени хора. Къде сме искали да стигнем, а къде сме се озовали и защо? Следователно идва въпросът, къде копнеем да бъдем догодина по това време?

С настъпването на новата година сме изправени пред мислите за утрешния ден и пред предизвикателството да израстваме в познаването на нашия Творец. Новата година не е нова само защото я отброяваме като следваща в календара. Тя става нова, когато се превърне в начало на възобновен живот – в духовен и в житейски аспект. Спомените от миналото би трябвало да ни служат за поука, а копнежите ни за бъдещето – да ни доближават до Твореца и да ни преобразяват в хората, които Той иска да бъдем, за да напомняме на всички около нас за Него.

Пулс. Дъх. Проглеждане. Вълнуващо начало на една нова година.

« назад