Честита Нова година!

Калина Тончева, 01.01.2011



Ах, тези подаръци!

Или какво да си пожелаем за новата година

Част 2

Още си спомням колко се изненадах – бях мъничка и гледах едно от малкото детски филмчета, давани тогава. На екрана виждах две приятелчета. Едното даде подарък на другото, но когато то го разопакова и отвори кутията, вътре нямаше нищо. „Къде е подаръкът?“, помислих си в унисон с детето получател. Оказа се, че подаръкът е бил „там“, но ние не можехме да го видим, защото е нематериален.

Да, този вид подаръци са по-трудни за откриване и опаковане, но са подходящи както за Нова година, така и за всяко време от годината. Дълготрайни са и не се чупят или късат. Невидимите и нематериални подаръци обикновено са скъпи, но всеки може да си ги позволи. Първоначалната им цена е равна на усилия плюс воля и постоянство.

Един такъв подарък е подаръкът на помирението. В кутията му има няколко аспекта. Нека да надникнем заедно в нея.

Подаръкът на помирението със себе си

Мирът като цяло е невидима ценност, към която всеки човек се стреми. Не съм чула някой да не желае да бъде в мир със себе си. Става дума за онзи вътрешен мир, хармония, уравновесеност – състояние на покой на духа и душата. Съществуват немалко фактори, които могат да нарушат този вътрешен мир. Сред тях са нездравословните амбиции, харчещи голяма част от времето и енергията ни. Неясните, изпразнени от съдържание цели и неправилно подредените приоритети също внасят хаос в човешката душа. Но още по-пагубен е материализмът. Често той започва съществуването си под формата на невинни копнежи за „малко повече“ от вече притежаваното, но неусетно се превръща в смисъл на живот.
На първо място, подаръкът на помирението със себе си се състои в това, да се борим с факторите, които ни пречат да имаме вътрешен мир. Но за да бъде този мир пълен, е необходимо да се помирим на още две нива.

Подаръкът на помирението с другите

Невъзможно е да бъдем в мир със себе си, когато не сме в мирни отношения с другите – било то близки или далечни. Пречки за постигането на мирни отношения обикновено са липсата на простителност и наличието на егоизъм у някоя от страните. Няма как да очакваме всеотдайно и топло отношение от другите, когато ние не показваме такова. Искрената грижа, съпричастността и готовността за помощ събарят стени в човешките взаимоотношения и посяват семе на мир. Да приемем, че помирението с другите е налице – тогава какво не достига за придобиването на вътрешен мир?

Подаръкът на помирението с Бога

... остави дара си там, пред олтара, и иди първо се помири с брата си, тогава ела, и принеси дара си (Матей 5:24).


Най-накрая, но не на последно място, е постигането на мир с Бог-Отец. С навлизането си в човешкия род грехът става преграда между човека и Бога. Загубва се връзката, а с нея и мирът. Той е изместен от усещане за празнота. Но Бог прави първата крачка – в любовта си към човека Той изпраща Своя Син като помирителна жертва. От страна на човека единственият начин мирът да бъде възстановен е молитвата на покаяние и приемането на този акт на любов.
Защото, дори и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от теб и заветът Ми на мир няма да се промени, казва Господ, Който ти показва милост (Исая 54:10).

Дойде време да затворим кутията на подаръка на помирението. Сега знаем какво има в нея. Научихме, че вътрешният мир е непостижим без мирни отношения с хората около нас и без мир с Бога. Ако един от тези компоненти липсва, подаръкът няма да бъде цял. Щом са там, можем да го опаковаме с любов.

Предполагам, че вече сме готови да посрещнем новата година, като подарим на себе си и на другите един по-специален, невидим и нематериален подарък – този на помирението с нас самите, с околните и с Небесния ни Отец.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада (Матей 5:9).

« назад