Да подарим почивка на душата си

, 15.11.2010



от Джойс Майер

Обичам да работя и по природа се определям като целенасочен човек. Но невинаги успявам да приложа мъдростта, така че да мога да установя контрол над работата си. Животът ми преди беше заключен в следния омагьосан кръг: съсипвах се от работа, след това почивах, после пак работех до изнемогване и се чувствах физически изчерпана, след това пак се отдавах на малко почивка, отново работех до точката на пълно изтощение, зареждах се за малко и пак всичко отначало. Можете да си представите за какво ви говоря, нали?

Умората и изтощението се бяха превърнали в рутинна част от моя живот. Някои от симптомите на изтощението са загуба на контрол върху собствените мисли и чувства, изричане на думи, за които после съжаляваме, неспособност за взимане на добри решения, преяждане или излишно харчене на пари, липса на настроение и радост от живота. Всички ние понякога сме подложени на силно натоварване и си мислим, че животът е този, който ни смазва. Но причината за това не е животът ни, а собственият ни подход и нагласа към него.

Спомням си, че преди време имах навика да се моля за промяна на хора и обстоятелства в живота ми. Но Бог ми каза: „Трябва да промениш своя подход.“ Ако не мога да повлияя на обстоятелствата, поне мога да променя нагласата си. И така, научих се да разпознавам симптомите на пълното изтощение още преди да е започнало. Ключът е да викаме към Бог за помощ. А Божият отговор за нас е „да влезем в Неговата почивка“. Това би трябвало да е най-красивото място. В своето Евангелие Матей говори за това, в 11:28 Исус ни приканва: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви утеша“ (с други думи, Аз ще успокоя, облекча и освежа душите ви). Тази почивка не е физическа почивка или почивка от работа. Не говоря за тайно място, където можем да отидем, за да избягаме от всичко на този свят. Почивката, която Исус предлага, е нещо, което преживяваме в собствената си душа, докато сме се вглъбили в житейските си задължения. Това е почивка, която ни помага да се справим с нещата, така че да не могат да ограбват нашата радост, да нарушават душевното ни равновесие или да увреждат здравето ни. Можем да останем в мир, без значение какво се случва около нас.

Аз наричам това „душевна ваканция или почивка“. По време на тази „ваканция“ не ни е грижа за обстоятелствата около нас, нито за това, защо и какво трябва да правим. Молим Бог за мъдрост и Го чакаме да ни покаже какво да правим. Тогава правим това, което можем, и не се мъчим с неща, които не са по силите ни. Когато нашата душа си почива, емоциите са ни наред, умът е под контрол, а волята е в мир с Бога. Не се опитваме да разберем всичко, а просто се доверяваме, че нещата са на сигурно място – в Божите ръце, макар и да не знаем какво Той смята да направи и кога е решил да го направи.

Бог никога не ни е обещавал безоблачен живот. Но ни е обещал, че можем да си проправим път през облаците – с Негова помощ. Ако вървим през живота си с доверие в Бога, ще открием, че сме по-силни от изпитанията, през които минаваме. Това означава „да влезем в Неговата почивка“!

Източник: Christianpost

« назад