Животът ни – реклама за Христос

Ивайло Ябълкаров, 08.11.2010



Много е дразнещо да следиш някой вълнуващ филм и изведнъж, на най-интересното, той да бъде прекъснат от пореден блок реклами.

Ако филмът е по-дълъг, то тези реклами ще са поне 3–4 пъти. Неприятно е, когато гледаш някое спортно събитие, да те занимават с реклами на прах за пране, на банки и мобилни оператори. Средностатистическият зрител едва ли харесва рекламите, но всяка телевизия със сигурност ги обожава. За нея колкото повече подобни прекъсвания има, толкова повече са парите. Рекламата представя пред аудиторията даден продукт. Точно както ние с вас би трябвало да представяме Бог. Призвани сме да бъдем „рекламни лица“ на Бог. Можем да го наричаме рекламиране, можем да го наричаме прославяне, но както и да се нарича, ние сме призвани да показваме Бог на тези, които са около нас. Виждайки добрите ни дела, те трябва да прославят Бог (Матей 5:16, І Петрово 2:12).

Уместно е да се запитаме дали живеем благоприлично сред невярващите и дали сме пример за вярващите, както ни наставляват апостол Петър и апостол Павел. Много от нас говорят повече, отколкото е необходимо, не потвърждават чрез живота си претенциите си за вярващи. Лесно се парадира с вяра. По-трудно е да вярваш и това да е начинът ти на живот.

В Римляни Павел пита: „Ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?“, добавяйки, че поради нас се хули Божието име сред невярващите (Римляни 2:21–24).

Хула или прослава? Осмиване или богоговение? Какво е свидетелството на живота ни?
Бог е поставил ясни стандарти за живот. Той не прави компромиси със Словото Си. Светът обаче ни предлага алтернатива. За Библията гордостта е предвестник на провала (Притчи 16:18) и нещо, което ни осквернява (Марк 7:21–23). А за хората през 21. век смирението вече не е добродетел, а спънка за личното им развитие и прогрес.

За Библията прелюбодейството, поддаването на изкушения, пожеланието на нещо, което притежава твоят ближен, е грях. За хората през 21. век не е нужно да се бориш с греха и изкушенията, а да им се отдадеш. За Библията е заповед да обичаш хората, дори тези, които са различни от теб или не те обичат. А за хората през 21. век е напълно естествено да мразиш, ненавиждаш и да не прощаваш.

През годините съм виждал много хора, които са ходили на църква, били са ревностни, плакали са за греховете си, вземали са водно кръщение, започвали са служение, но са си тръгвали. Не от църквата, а от Бог. Поради неодобрение и неприемане на Божите правила и стандарти.
Едно младо момиче си тръгна, понеже не можеше да се примири, че наричаме хомосексуализма грях. Тя беше толерантна. Смяташе, че хомосексуализмът прави хората просто различни, а не грешни.

Едно момче си тръгна, понеже не разбираше как така, ако някой те обиди, ти не трябва да му отвърнеш с юмруците си. Той беше войнствено настроен. Смяташе, че е редно на всяка обида и предизвикателство да се отговаря със свити юмруци, иначе просто не си истински мъж. Друг си тръгна, понеже не разбираше защо трябва да чака до сватбата си, за да има интимни взаимоотношения с приятелката си. Той беше нетърпелив. Смяташе, че не е нужно да чакаш, след като си влюбен. Познавам и друг човек, който казваше, че сега е време да поживее, а ще дойде време, когато ще започне да следва Господа и да бъде използван от Него, може би като Мойсей, на 80 години. На него просто му се живее...

Има хора, за които Божието Слово е тежко за слушане. Те предпочитат да вярват от разстояние. Предпочитат да са вярващи само по празниците или във време на нужда.
Предпочитат те да говорят на Бог, вместо Той да им говори. Предпочитат връзката им с Бог да се състои в една запалена свещ, една целуната икона, една изпята песен, една чута проповед. Много такива хора се докосват до Бог, узнават за Него, поживяват с Него, но също като онази група ученици дотяга им да ходят с Христос и отстъпват от Него (Йоан 6:48–66).

Зная за църкви, които много трудно приемат промени в начина си на служение. С години се борят например дали да се примирят с модерните песни, с модерните начини на проповядване. Те се борят срещу новото и модерното от страх, че пускайки го в църквите си, ще пуснат и външния свят, ще направят компромис с чистата вяра.

Но има и други църкви, които не се притесняват от новото и модерното, с лека ръка го приемат и следват. Божият стандарт обаче не е да не приличаш на останалите, а да приличаш на Бог.
Ние не трябва да сравняваме себе си с хората от света, дори не трябва да се сравняваме с хората от църквата, а да проверяваме живота си пред Божието огледало, пред Неговите очи. Словото Му казва, че очите Му обикалят наляво-надясно по света, за да търсят хора, чиито сърца са съвършено разположени към Него, за да им показва милост (ІІ Летописи 16:9).

Накъде е разположено нашето сърце? Накъде гледат нашите очи? Какво говори животът ни? Призвани сме да бъдем „рекламните лица“ на Бог на тази Земя. Не трябва да сме като онези реклами, на които хората не хващат вяра и отдалече разбират, че са измама. Напротив, нашата светлина, идваща от това, че Бог живее в нас, трябва да сияе пред хората, така че те да могат да видят нашите добри дела и да прославят нашия Бог (Матей 5:16). С вас можем да не сме известни и никоя компания да не ни предлага милиони, за да бъдем нейно рекламно лице, но пък сме Негово творение, създадено за добри дела, за да може Той да показва изобилното богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас (Ефесяни 2:7, 10).
За какво са ни милиони, като можем да имаме това?

« назад