Греховете на езика

Ивайло Ябълкаров, 25.10.2010



Не мога да ги разбера учените! Ето на... Съвсем наскоро в Харвардския университет бяха раздадени годишните Нобелови награди, давани за най-шантавите научни открития през изминалата година.

Една от 10-те награди бе присъдена на някой си Ричард Стивънс и на неговите студенти, които заедно са „открили“, че ругатните спомагат за облекчаване на болката. Те заявяват, че следващия път когато размажете пръста си с чук, докато забивате пирон, трябва да си спомните всички неприлични думи, които знаете. Скоро щяло да ви мине... наистина помагало.
Учени от Източна Англия установили, че нецензурният език на работното място е полезен, защото облекчавал стреса. Той помагал на служителите да се чувстват като един екип, да намират отдушник за неприятностите и да заздравяват взаимоотношенията си. Освен това, ако употребата на нецензурни думи в офиса бъде забранена, това щяло да се отрази на мотивацията и морала на служителите.

В края на миналата учебна година други „умни глави” откриха, че лъжците преуспяват в живота. Те съветват децата да започнат да лъжат още от малки – така ще станат преуспели граждани. Колкото по-рано започне едно дете да казва убедителни лъжи, толкова по-големи неща ще постигне в живота си, когато порасне. По думите им, способността на 2-годишните да си измислят и увъртат е знак за бързо развиващ се ум. А пък колкото по-правдоподобна е лъжата, толкова по-досетливи, самостоятелно мислещи и с остър ум ще бъдат те като големи. Това означавало, че тези дечица вече са развили т.нар. изпълнителна функция, способността „да държат“ истината в ума си, докато използват удобна лъжа. Това, вместо да притеснява родителите, трябва да ги радва, понеже тези деца, които казват по-изкусни лъжи, имат по-добре развити познавателни способности и могат „да прикриват следите си“, а такива хора ставали банкери.

Тези „открития“ ме объркват. Родителите ми винаги са ме учили, че нецензурните думи не говорят за добро възпитание и висока интелигентност. А пък за лъжците знаех, че краката им са къси и носът им расте.

Четейки Библията, научавах, че ако искам да живея благочестив живот, трябва да обуздавам езика си (Яков 1:26) и че едно от нещата, които ненавижда Бог, е лъжливият език (Притчи 6:17–19).

Сега вече съм пораснал и мога да съпоставя стандарта, който ми се предлага в Библията, и този, който ми предлага околният свят.

Относно езика Божието Слово е твърде категорично и споделя с нас, че е огън, че се запалва от пъкала, че е страшно зло, което заразява цялото ни тяло, не може да бъде укротен и обуздан (Яков 3:2–12).

Сигурен съм, че всички познаваме тези стихове, в които апостол Яков се чуди как е възможно минути след като с езика си сме хвалели Бог, да сипем хули, обиди, клевети или лъжи към създадените от Бог хора. Той ни заявява, че това не е редно (Яков 3:10).

Но това не е единственото място, където сме предупредени за греховете на езика. Навсякъде, където се говори за греховете на Последното време, се споменават прегрешенията, които извършваме с думите си. Четем за хора, изпълнени със свади и измама (Римляни 1:29). Хора, които клюкарят, клеветят, хвалят се (Римляни 1:30). Хора, които хулят (І Коринтяни 6:10). И се добавя, че такива хора няма да видят Божието царство. Интересното е, че тези стихове не се отнасят само за хората, които отричат Бог и не Го познават. Пише за такива, които все се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината (ІІ Тимотей 3:7). За такива, които, „като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи“ (Римляни 1:21).

Друг стих казва, че устата на нечестивите е пълна с проклинане, угнетяване и насилие (Притчи 10:7).

А с какво са пълни нашите уста?

За характера на един човек може да се разбере много, като го чуеш как реагира, когато бъде онеправдан, ядосан, разочарован или обиден. Тогава излиза това, което е в сърцето (Марк 7:21–23) и което осквернява човека. Ако сърцето ни е пълно със зли помисли, лукавство, коварство, хулене, гордост, безчестие, няма как от устата ни да не излизат клюки, лъжи, гнили думи, клевети. Човек от съкровището на сърцето си изнася това, което има в него – добро или зло (Лука 6:45), понеже това, което препълва сърцето ни, ще бъде и на устата ни.

Дали езикът ни ще бъде остър като бръснач или меч, който наранява, или ще е като дърво на живот, зависи от здравния статус на нашето сърце.

Призвани сме да го пазим повече от всичко друго (Притчи 4:23).

Учените са установили, че за да бъде здраво сърцето, е необходимо да пееш (без значение какво) вечер, преди да заспиш, силно и от сърце в продължение на около 30 минути. Също така е важно за здраво сърце да си мием зъбите, защото е установено, че хората с по-лоша устна хигиена са изложени на 70% по-голям риск от сърдечни заболявания.

Тези две открития могат да ни предпазят от инфаркт, но няма как да ни предпазят от греха. Няма как устата ни да не бълва „горчива вода“.

За да живеем истински благочестив живот, е необходимо да се научим да обуздаваме езика си (Яков 1:26). Необходимо е Бог да обитава в нас, Словото Му да живее в нас и да ни променя.

« назад