Моето отминало лято...

Калина Тончева, 20.10.2010



Това лято бе необичайно за мен. Прекарах го далече от дома, от страната. През повечето време работех. Успях и да попътувам, но преди всичко наблюдавах – хората, тяхната култура, маниери, взаимоотношения. Вероятно по-голямата част от видяното осмислям едва сега, след като са отминали преумората и стресът от резките промени. Остават преживяното и направените изводи.

Вече съм си у дома, в България. При връщането ми доста мои познати сякаш очакваха да бъда прехласната по „чужбината“, но на мен тя ми остана все така чужда. Жалко е, че често очите ни гледат навън с идеята, че за нас има по-добро бъдеще някъде там... Но дали?

От друга страна, мъчно ми е, че с пристигането ми в България ме заляха всеобщото недоволство и черногледство. Трудно ни е да вярваме на празни политически обещания, но прескачаме нашата малка всекидневна част в приноса ни за обществения живот, защото „няма смисъл“. Звучи сложно, нали? Ето например, освен да не си изхвърляме боклуците по улиците, можем и да съберем чуждите, вместо да ги настъпваме или прескачаме. Този дребен, почти незабележим жест би бил осезаем, ако повече от нас го правеха. За дребните неща време и излишна енергия нямаме, но пък имаме едно качество, наречено дребнавост. Като народ сме склонни да гледаме в чуждото канче, да обсъждаме, че и да завиждаме. Материалните придобивки и така нареченият успех са се превърнали в критерии за качество на живот и себестойност. Съответно, когато те не са в обилни количества, сме неудовлетворени и проявяваме неблагодарност спрямо това, което вече имаме. А може и просто да искаме да си живеем спокойно – че защо да се хабим за някой друг или за велики каузи, които ни се струват недостижими. Вероятно затова богатата чужбина ни се струва така прекрасна.

В действителност цикълът на живота е един и същи навсякъде по света. Хората са същите в своята сърцевина и потребности. Именно те разделят и владеят земята, която Бог е дал. Тогава какво прави желаната чужбина такава, каквато е? Правят я изборите на хората. И нашата земя, българската, е богата. Имаме благоприятен климат и ключово разположение. Имаме разнообразна растителност и плодородни почви. Имаме богат език и история, наситени с разкази за смели българи, примери за подражание, жертвали себе си в името на народната свобода и на опазването на християнската вяра. Какво ни липсва? Липсва ни мъдрост, как да управляваме ресурсите на страната си. Липсва ни повече мисъл за другите. Липсва ни живата вяра в Господа и страхопочитанието към Него, което е начало на мъдростта (Притчи 9:10). Историята на еврейския народ, описана в Стария завет, показва, че когато те почитаха Бога, Той ги благославяше.

Добрата новина е, че същият този Бог може да се намери както в чужбина, така и тук, в България. В Словото Си Той ни окуражава: „… бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш“ (Исус Навиев 1:9). По-доброто бъдеще за нас не е някъде в чужбина, а в Божите ръце.

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Йеремия 29:11).

Въпросът е къде сме ние, знаем ли кои сме и какво целим. По-високият стандарт на живот няма да изпълни дните ни с качество. Битието ни може да е осеяно с трудности, но да бъде изпълнено със смисъл поради нашия личен принос за този свят и с упование на надежда в Господ Исус Христос, защото Той има грижата за нас. Нека с благодарност и възхищение оценяваме страната и живота, които Бог ни е дал. И нека, където и да сме по света, да не забравяме добре познатата ни мисъл: „Вероятно не можем да променим целия свят, но можем да променим своя.“

А аз бих добавила: особено ако сме на страната на Силния.

« назад