Реформация през 21. век: Обратно към първоначалните принципи
ЕВ, 06.10.2010
Рене Падила
Протестантската реформация от 16. век остави дълбока следа не само върху църквата на Исус Христос, но и върху историята на света като цяло. Днес състоянието на църквата на Запад, а и не само там, е в подобна огромна нужда от реформация.
Един от основните проблеми на евангелските църкви по цял свят е едностранчивото ударение, което се поставя върху числения растеж на църквата. И заради това Евангелието се разводнява, богослуженията се обръщат на шоу програми, а Христовата заповед да правим ученици е надпревара за записване на повече „обръщенци“. В честите си пътувания откривам все повече „мегацъркви“ с голям количествен растеж, но с много малко вярност към цялото Евангелие и етичните измерения в живота на Христовия последовател. Понякога се чудя какво се случи с видението да бъдем последователи във всяка сфера от живота си от Първия лозански конгрес за световно евангелизиране (Лозана I, Швейцария, 1974 г.) в така известния Лозански завет.
Първото събиране в Лозана се счита за едно от най-значимите събития в световния евангелизъм през 20. век. Няма да преувелича, като кажа, че значимостта на събитието се изразява най-вече в преоткриването на абсолютната важност, социополитическите измерения на Евангелието в живота и мисията на църквата. Според параграф 5 на Лозанския завет, понеже „Бог е и Творец, и Съдия на всички хора, християните трябва да имат Неговата загриженост за справедливост и примирение чрез човешкото общество и за освобождаването на хората от всеки вид подтисничество“. От тази гледна точка мисията на църквата не трябва да се свежда до устна прокламация на Евангелието, защото „евангелизирането и социополитическата активност са част от нашия християнски дълг“. По този начин се отмахва традиционното разделение между евангелизирането и социалната отговорност на вярващите.
Няколко консултации, организирани в края на 70-те и началото на 80-те години на 20. век от богословската комисия на Лозанското движение, комисия, председателствана от Джон Стот, изследваха дълбочината на приложените думи в Лозанския завет. Различните формулировки, които се появиха в резултат на тези консултации, дават солидна основа за едни широкомащабни действия на християните по света.
За съжаление Вторият лозански конгрес, проведен в Манила през 1980 г., не продължи в тенденцията на първия по отношение на цялостното разбиране на мисията на християните. До голяма степен това събиране препотвърди традиционното разделение между евангелизирането и социалната активност, и това дълбоко повлия на западното християнство през последните 20 години, особено по отношение на евангелизирането.
Един от големите въпроси пред Третия лозански конгрес в Кейптаун тази година е дали той просто ще бъде отпечатък на втория, или ще позволи на Духа да използва Божието Слово и така да се превърне в основа за така нужната реформация на църквата в духа на изводите от първия конгрес в Швейцария.
Рене Падила е почетен президент на Kairos Foundation и дяиректор на Kairos Books. Той е един от основателите на Латиноамериканското богословско общение и автор на Mission Between the Times: Essays on the Kingdom of God.
« назад
|