Реформация през 21. век: Скромна молба

, 04.10.2010



Лейтън Форд

Реформацията е обширна концепция. Божието дело е толкова голямо, дълбоко и историческо, че надминава моите разбирания и тези на Третия лозански конгрес за световно евангелизиране. Аз избрах нещо далеч по-скромно – „реформация на обноските“ (заимствам фразата от Джонатан Едуардс). Под това най-често се е разбирало широка социална реформа, но ние може да се прицелим в нещо по-скромно – реформация в отношението към другите и уважение към тези, които се опитваме да достигнем.

Трима от бащите на Лозанското движение – Били Греъм, Джон Стот и Джак Дейн, са пример за истина и благодат, за дълбоко убеждение в истинността на Евангелието и смирение към себе си и другите. Светът, според историкът Мартин Марти, може би щеше да е различно място, ако Били Греъм беше лош човек. Докторант от Китай, който не е вярващ, веднъж ми каза, че прави изследване за начина, по който Били Греъм се отнася към хората от други страни: „Не със стиснат юмрук, а цивилизовано и с протегната ръка.“

Когато толкова много хора смятат християните (и особено евангелизаторите и мисионерите) като нетолерантни и арогантни, би било добре, ако в резултат от Кейптаун 2010 започне да се практикува и прокламира едно благовестие, което отразява благостта и добротата на Господ Исус Христос.

Темата ни за Кейптаун 2010 е от думите на Павел: „Бог в Христос примири света със Себе Си.“ И след това той цитира една удивителна привилегия, която имаме: да бъдем Христови посланици и Бог да умолява света чрез нас. Или, както казва един перифразиран превод: „Бог ни е променил от врагове в приятели и ни е дал задачата да сприятеляваме хората с Него.“
Така ли виждат хората, които не вярват в Бога, евангелизаторите – като приятели? Или като безпардонни, деспотични и дори борещи се помежду си?

Тогава как да бъдем посланици и да представяме Благата вест? Павел продължава и казва, че не поставят спънка пред никого, а представят себе си като Божи служители. Как? Не само чрез своето постоянство за Евангелието, но и чрез чистота, знание, търпение, благост, святост, искрена любов, истинно говорене и Божията сила (ІІ Коринтяни 6:3–7).

И така, трябва да вплетем заедно сърцевината и истината на посланието на Евангелието с красотата и благодатта на служението за евангелизиране.

Духът на Лозана винаги е бил да живеем с такова отношение. Дано Бог помогне Кейптаун 2010 да бъде място, където евангелските вярващи ще се съберат, ще се изслушат, ще се учат заедно в смирение, ще работят и ще се молят заедно в любов.

Ако Кейптаун 2010 може да ни помогне да бъдем по-благодатни евангелизатори, които отразяват добротата на Исус и така правим Евангелието още по привлекателно с думи, дела и дух, това ще бъде голяма стъпка към реформацията или трансформацията. Нека се молим на Бог и за двете.

Лейтън Форд е президент на Leighton Ford Ministries и почетен председател на Лозанския комитет за световно евангелизиране.

« назад