Реформация на църквата през 21. век: Добре дошло
, 02.10.2010
Феми Б. Аделей
При последното си посещение в Етиопия присъствах на събирането на Етиопския студентски съюз. Студентите християни са част от смелата църква, която оцеля въпреки репресивния режим на Менгисту Хайле Мариам. Вярващите бяха принудени да преминат в нелегалност от 1974 г. до 1991 г., а през това време потисниците измъчваха и убиваха десетки хиляди. След това обаче църквата се надигна с жизнено и енергично свидетелство.
На събирането, на което присъствах, самото поклонението продължи около час. След това имаше време за молитва, а после – библейско поучение, което продължи около два часа и половина. От песните, танците и молитвите можех да видя, че много от студентите внасят в евангелската идентинчност елементи от своето православие. Повечето можеха да рецитират дълги пасажи от Библията на наизуст – навик, останал от времето на комунизма. Присъстваха 700 студенти, а други 50 бяха отишли на евангелизация в близко село. По-късно вечерта седнахме заедно и вечеряхме без прибори едно от характерните местни ястия.
Тези етиопски студенти са толкова различни като култура, опит, традиции и външен вид от своите колеги в Оксфорд и Кеймбридж, които са започнали Inter Varsity Fellowship (което по-късно се превръща в общение на студентите християни) преди 64 години. И все пак те са толкова важна част от бъдещата идентичност на евангелизма.
Вярвам, че източникът на евангелската идентичност е много дълбок и ние трябва да се научим да черпим от неговото разнообразие. Там има разнообразни дарби от всички краища на света и някои от най-добрите и интересни неща идват от новодошлите в евангелското семейство.
Не можем да бъдем онова, което Бог иска да бъдем, или да достигне краищата на Земята с истината на Библията, ако не го правим в унисон с културната мозайка, която Бог подрежда чрез нас. С други думи, не трябва да се вкопчваме в ценностите на миналата реформация, която е обособена от определен контекст, а да вземем предвид ценностите на новите християнски центрове.
В притчата с работниците на лозето (Матей 20:1–16) стопанинът нае работници в различно време от деня, но им заплати една и съща надница. Работниците, които бяха започнали от сутринта, бяха приели условията на работа и заплащане, щяха да си отидат у дома доволни, ако не бяха видели другите работници. Те обаче презряха дошлите по-късно. Понякога евангелистите сме заплашени от подобно отношение, очаквайки по-голяма почит или по-високи дивиденти, защото сме били първи. Видели сме чудесни неща. Основателите на евангелските традиции са заобиколени от хора, които са готови да защитават наследството на дедите. Това е вярно и за етиопските студенти, с които заедно се покланяхме на Исус в това събиране.
Не трябва обаче да забравяме, че Господарят на жетвата постоянно наема нови работници от различни култури, които да достигат краищата на Земята, и те могат да имат по-свежи идеи и така да обогатят наследството. Не можем да останем затворници на историческата и културна рамка на първите работници. Трябва да слушаме и да се учим от това, което Господарят на историята върши по целия свят. Може ли нещо добро да дойде от онези, които преди не са били част от нас, от шарените краища на Земята? Ще разберем само ако сме отворени да се учим.
Феми Б. Аделей служи като помощник генерален секретар за партньорство към Международното общение на евангелските студенти и е учен от служението на Джон Стот. Също така служи в Панафриканския екип за Третия лозански конгрес за световно евангелизиране в Кейптаун 2010.
« назад
|