Реформация през 21. век: Да възстановим свръхестественото

, 29.09.2010



от Хуа Юнг

Една от големите изненади на 20. век е драматичният растеж на църквите в незападния свят. Още по-изненадващо е това, което Филип Дженкин казва, че църквите, които се разрастват най-бързо, са свръхестествено ориентирани: „В този свят на разума пророчеството е всекидневна реалност, а изцелението чрез вяра, изгонването на нечисти духове и виденията са основни компоненти на религиозната смисленост.“ Това е вярно за местните африкански църкви, латиноамериканското петдесятничество, домашните църкви в Китай и Индия, а и още много други.

Аз също съм израснал в свят на разума, където духовете на предците, демоничните сили, боговете и чудесата изобилстват. Модерното образование – най-мощната сила на секуларизма, почти успя да ме убеди, че всичко друго освен разума е суеверие. Някои неща са суеверия, но невсички. Внимателният прочит на Библията и елементарната преценка на доказателствата ме върнаха към свръхестественото християнство. Но и тук открих, че не съм в синхрон с голяма част от западното богословие. На Запад либералите са постоянни, евангелските вярващи – не. Либералните богослови отхвърлят свръхестественото и в Библията, и в настоящето.
Евангелските богослови защитават със зъби и нокти свръхестественото в Бибилята, но не го практикуват в живота си! Вече се признава, че голяма част от западния ум е бил опитомен от модернизма, който се корени в епохата на Просвещението. Независимият рационализъм, на който Декарт поставя началото, и тесният скептицизъм, който Хюм популяризира в модерния светоглед, не оставя нищо друго след себе, освен една механизирана вселена. Отричането на свръхестественото осакатява голяма част от богословието и води след себе си поне два много сериозни проблема.

Първо, голяма част от съвременното систематично и пастирско богословие не адресират проблема с демоните – на лично ниво и като цяло. Много учени просто отричат или избягват темата, като обръщат внимание на други детайли в пасажите. Изразът на Павел „началства и власти“ е сведен до социологична структура. Грехът и злото се разглеждат извън контекста на нечистите духове. Такова богословие може и „да пасва“ на модернизма, но не е от никаква полза на евангелизатори и пастори, които служат между хора, които са демонично натоварени и в различни духовни робства. Ако тези проблеми не са адресирани, подобаващо голяма част от незападния свят ще сметне, че Евангелието е неадекватно и безсилно.

Вторият проблем е, че често западното християнство не успява „да намести“ чудесата и знаменията от Святия Дух в своята богословска рамка. Доскоро петдесятното движение бе считано като странно и чуждо. Същото отношение получаваха и различните форми незападно местно християнство, които приемат новозаветното учение за дарбите на Духа и чудесата. Днес петдесятното и харизматичното движение са широко приети на Запад и повечето от незападните динамични църкви приемат чудесата на сериозно. Изглежда, че традиционното западно християнство трябва да се обърне към новозаветните стандарти!

Реформация през 21. век изисква завръщане на свръхестественото в сърцето на християнството. Резултатът от това ще бъде не само по-чисто и библейско богословие, но и една по-силна мисионерска църква. Тогава светът ще разбере какво искаше да каже Исус с думите: „Но ако чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло на вас“ (Матей 12:28).

Хуа Юнг е епископ на Методистката църква в Малайзия и член на управителния съвет в Кейптаун 2010. Автор е на книгата Mangoes or Bananas – The Quest for an Authentic Asian Christian Theology.

« назад