Какво е щастието?

Ивайло Ябълкаров, 21.09.2010



Условия, за да бъдем щастливи

Често разсъждавам по темата за щастието.

Преди 4 години на страниците на „Евангелски вестник“ се опитах да задам въпроса: „Ако 100 души на моята възраст бъдат подбрани произволно, колко от тях предполагам, че живеят по-щастливо от мен?“ Опитах се и да отговоря. Щастлив ли съм? От какво зависи моето щастие? Въобще може ли човек да бъде напълно щастлив? Щастливият човек за мен е доволният човек. Човек, който се чувства удовлетворен.

Един американски психолог, Крис Питърсън, който, по думите му, е прекарал дълги години в изучаване на понятието щастие, е формулирал универсално определение за щастие. То включва храброст, изобретателност, оптимизъм, равенство, способност да обичаме и да изпитваме удоволствие от свършеното

Психологът е установил, че щастието не зависи от възрастта или пола, но на 50% се определя от гените и обкръжението на човека. Питърсън е уверен, че всеки човек на Земята може „да се научи да бъде щастлив“.

Друг учен е стигнал до извода, че щастието се купува с пари и колкото са по-големи доходите на хората, толкова по-щастливи са те.

Трети пък даже е определил колко точно е необходимо, за да бъдеш щастлив. Според резултатите от проучване, проведено сред 450 хил. американци, щастието на хората се повишава правопропорционално на заплатата им. Най-доволни сме някъде с около 75 хил. долара повече. След това достигаме своеобразна точка на насищане и това, че имаме повече пари, не ни прави по-щастливи.

Често съм попадал на различни статистики и проучвания, които се опитват да ни дадат информация, къде живеят най-щастливите хора, каква е причината те да се чувстват толкова щастливи и защо на други места хората не са като тях. Интересното в тези изследвания е, че почти винаги дават различни резултати, независимо че се използват едни и същи критерии. Достатъчно е само да използваме Google и ще открием множество подобни проучвания.
Резултатите веднъж показват, че в Бангладеш живеят най-щастливите хора, а после става ясно, че те са във Франция, след време пък в Дания хората започват да се чувстват най-щастливи. Ново проучване класира на първо място по щастие жителите на Коста Рика. Освен тях на първо място са се нареждали и населението на Вануату, народът на Нигерия, испанците и хората от някакво племе, живеещо в джунглите на Южна Америка. Може би има и други най-щастливи народи...

Но от какво зависи тяхното щастие? Какво ги кара да се чувстват толкова доволни от живота?
За датчаните, според изследователите, причината се крие във демократичните и икономическите свободи и високия стандарт на живот.

За населението на Коста Рика поводът да бъдат толкова щастливи е в това, че продължителността на живота е голяма. Страната им е първата в света, която конституционно премахва армията си (още в далечната 1948 г.). Освен това в тази латиноамериканска страна се води и добра политика за опазване на околната среда.

При испанците щастието зависело от стабилните традиционни семейни ценности. А при населението на Вануату – държава, която спада към бедните страни, щастието е причинено от това, че живеят на острови, което ги изолира от останалия свят и бурните политически събития остават далече, без да стресират населението. В добавка там разчитат на благата, които им дава земята, на поделянето и даряването им. Това пък предполага изграждането на общество с дух на сътрудничество и взаимна подкрепа.

А хората от племето есеаха са щастливи, понеже са част от природата и живеят много близо до нея, в синхрон. Не знаят какво е това да използват пари, понеже живеят с това, което имат. Далече са от съвременната цивилизация и по сведения на очевидци там не може да се видят хора, които се карат или се държат недружелюбно. Излиза, че за да бъдеш щастлив, трябва да просперираш, да живееш в демократична страна, да живееш дълго, да дишаш чист въздух, да си на остров, далече от цивилизацията, да държиш на семейните ценности... Някои от тези условия за щастлив живот са взаимно изключващи, но към тях можем да прибавим и още – собствено жилище, добра кариера, стабилно здраве, сбъднати мечти, власт, слава, признание, да се харесваме на другите...

Всъщност всеки от нас може да добави своите условия за щастлив живот. Те се променят с нарастване броя на нашите години, но въпреки това си имаме своите критерии за щастие.
Като дете се чувствах щастлив, когато ме оставяха да играя с децата навън до късно. Като ученик се чувствах щастлив, когато бяхме във ваканция, когато отсъстваше учител и когато не ме изпитваха. Като пораснах малко повече, се чувствах щастлив, когато ме харесваха момичетата, когато се разбирах с приятелите, когато изпъквах с нещо пред останалите, когато постигах някакъв успех. След време се чувствах щастлив, когато създадох свое семейство, когато ме повишиха в работата или пътувах в чужбина.

Сега... Щастлив ли съм сега? От какво зависи моето щастие? А вашето?

Ако се върнем на различните социологически, икономически, политически и психологически проучвания за щастието и щастливите хора излиза, че ние с вас, българите, сме от най-нещастните на света. В една от класациите се нареждаме на 137-о място от проучени 155 държави, а в друга сме още по-назад, на 164-то място от 178 държави. Според тези изследвания сме едни от най-нещастните хора на света, най-недоволните от настоящето си, с най-малък оптимизъм за бъдещето и най-недоверчиви един към друг и към институциите в страната.

Е, щастливи ли сме? От какво зависи нашето щастие? От какво зависи дали ние, които заявяваме, че сме християни и следваме Христос, ще се чувстваме щастливи, ще бъдем доволни?

Когато повярвах и приех Христос за мой Спасител, Той не ми е обещавал, че ще забогатея, ще заживея безпроблемно или че всички ще започнат да ме харесват и одобряват, но все пак бях с очакването, че животът ми вече ще прелива единствено от щастие. Не е точно така, нали? Няма как да се получи, докато не променя приоритетите си, докато не сменя критериите си, докато не спре моето лично щастие да зависи от временните и променливите неща. Мога ли да бъда щастлив, без да съм богат, без да съм най-харесваният, най-одобряваният, най-високо в йерархията в църквата или в работата? Мога ли да се чувствам щастлив, без всичко около мен да бъде перфектно? А вие?

Демос Шикарян, основател на Интернационалното общение на бизнесмените, вярващи в пълното Евангелие, казва: „Бог е реалност и когато Му позволим да се намеси в живота ни и да стане наш Господ, Той ни превръща в най-щастливите хора на тази нещастна планета.“
Апостол Павел казва, че се е научил да е доволен (щастлив), в каквото и състояние да се намира (Филипяни 4:11), понеже за всичко има сила чрез Онзи, Който го подкрепя (Филипяни 4:13). В Псалмите пък се казва, че в присъствието на Бог има пълнота от радост, отдясно на Него е винаги веселие (Псалм 16:11). Ако това е вярно, защо има толкова много християни, хора, които посещават богослужения и които са вечно недоволни, постоянно мърморещи и много често нещастни? Защо не сме най-щастливите хора на света? Причините можем да открием в горните цитати. Демос Шикарян казва, че трябва да позволим на Бог да се намеси в живота ни, да бъде наш Бог и тогава ще бъдем щастливи хора. Ако държим ние да управляваме живота си, ние да определяме приоритети си и да сме сами на себе си господари, няма как да бъдем щастливи. Но ако поставим Бог в центъра на живота ни, то... Вече знаете отговора! Можем да бъдем доволни и щастливи във всеки един миг, също като апостол Павел, ако дадем място на Бог и ако приемем протегната Му към нас ръка.

Можем да имаме в живота си радост и мир, каквито човешкият ум не може да схване, ако пребъдваме в Божието присъствие. Бог иска да бъде наш Господ, иска да влезе и да вечеря с нас (Откровение 3:20), но трябва да чуем гласа Му и да отворим, и никога повече да не Го оставяме да стои извън нашето сърце. Винаги съм мислел, че в този стих Христос хлопа на сърцето на невярващите, но всъщност посланието, което е записано в Откровение 3, е отправено към охладнялата Лаодикийска църква. Посланието е отправено и към нас. Щастлив ли си? Една мисъл казва, че „целта на християнския живот не е щастието, а святостта“.

Ние сме призовани да бъдем свят народ. Това очаква Бог от нас: „Святостта се изгражда, не се раждаш с нея. Тя се превръща в черта на вярата ти, но не изведнъж, а постепенно, и не от само себе си, а чрез изпитване и доверяване на Бога. Щастието на вярващия човек трябва да е свързано с това, че познава Бог и е уверен, че Той го държи в ръката Си, каквото и да става, Бог няма да го остави и забрави” (Евреи 13:5).

В химна на една от най-щастливите страни в света, Вануату, се пее: „Щастливи сме да обявим, че сме народът на Вануату.“

А ние щастливи ли сме да обявим, че сме Божият народ? В крайна сметка дори и никога да не реализирам и една от своите мечти, дори и никога да не притежавам луксозна кола или да не вземам много висока заплата, аз имам повод да бъда щастлив, понеже истинското щастие идва само чрез познаване на Бога и понеже: „Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!“ (Псалм 144:15)

Щастливият човек е доволен. Щастливият човек е благодарен. Той не гледа само на това, което му липсва, а вижда и нещата, които има. А пък, ако бъдем честни, ние имаме на наша страна Бог, а Той е обещал всичко останало, от което имаме нужда, да ни го прибави. И все пак да не пропускаме условието – да търсим първо Него (Матей 6:33).

« назад