Дай ми, пък ще видиш

Любомира Любенова, 18.09.2010



За малките неща

„Ако сте верни в малките неща, ще бъдете верни и в големите.“

(Евангелие от Лука 16:10)

Ех, ако имахме повече... Ех, ще си мечтаем само!

Дали повечето имане би ни направило по-добри управители, по-умни организатори, по-целенасочени в постигането на мечтите ни? Не вярвам... Не вярвам, че ако не знаем как да похарчим 5-те лева в джоба си, ще се справим с 5-те хиляди в банковата сметка. И сега сякаш чувам какво си мислите: „Ти ми дай хилядарките, пък ще видиш дали не зная как да ги похарча!“

О, не ме разбрахте. Аз не казвам, че не знаем как да харчим. В това сме експерти. Пиша за нещо съвсем различно. Не вярвам, че ако не знаем как да управляваме себе си, ще бъдем успешни да управляваме който и да е.

Малките семенца раждат

Често не стигаме до грандиозните си бъдещи мечти, защото презираме малките неща, с които разполагаме в сегашното. В момента сигурно повечето от нас имат на разположение все дребни неща и малко на брой – малко пари в джоба, малко идеи, малко приятели, малко професионален опит, малко вяра, малко надежда, малко увереност.

Едно голямо разлистено и плодоносно дърво се ражда от малко семенце. Всеки, който е постигнал много, не е презирал малкото, с което разполага, независимо дали става въпрос за пари, семейство, научни постижения. Независимо колко малко е семенцето, то има потенциала и вложената енергия да роди неочаквано големи и сочни плодове. Ако в момента държим това малко семе в ръката си, нека да не гледаме на него като нищожна точица от Земята, която е по-малка от всичко, което виждаме. Верността към малките неща има различна гледна точка, тя ще види семето като закодирана формула за успех и умножаване (във всяка една област!). Тогава ще имаме смелостта да го хвърлим в земята и да изживеем целия процес на растеж и прибиране на плода. Само че има един манталитет, който ни спъва всеки път, когато искаме да погледнем на семенцето като на бъдещо дърво – манталитета на Гаврош.

Тайната – да преодолеем манталитета на гаврошовци

Но тръгват си те пак одрипани,

с въздишки плахи на уста,

а тез витрини са обсипани

с безброй жадувани неща...

Хр. Смирненски, из „Братчетата на Гаврош“

Този манталитет се изразява в следното: гледаме и мечтаем за по-добро бъдеще, въздишаме плахо, жадуваме неща, които не ни принадлежат... и си тръгваме от мечтите си.

Предлагам следното: да си наложим да спрем с гаврошовското поведение относно пари, дрехи, придобивки, лукс. Кой как ще го направи, не зная. Всеки си има различни механизми за мотивация. Но след като го направим, едно нещо е сигурно – ще живеем пълноценно и красиво, ще имаме способността да оценяваме всичко, което имаме (или нямаме!). Няма да се чувстваме мизерни и одрипани, няма да въздишаме и да жадуваме неща, които не ни принадлежат. И дори кризата няма да виждаме с очите на страха и безпокойството.

Време е...

Сега е време да погледнем в джобовете си, за да видим с какво разполагаме, а после да помислим каква възможност виждаме в тези 5, 50, 500 или 5000 лева.

Време е да надникнем и в сърцата си и да видим колко вяра е останала там. Дори и вяра колкото едно синапово семе може да премести тежките планини в живота ни. Време е да извадим скришните съкровища от душите си, които сме потъпквали безброй дни, за да стигнем до истината, че:

Верността не се определя от това, което имаме, а от отношението на сърцето ни към него.

Повече на http://bible-reading-2010.weebly.com/

« назад