Суеверията в живота ни

Ивайло Ябълкаров, 31.08.2010



Не съм суеверен! Въобще не вярвам в бабини девитини! Каква ми е религията ли? Ами християнин съм си. Не съм суеверен, ама, ако можех, в петък 13-и не бих ходил на работа. Не че съм суеверен, но допълнителна застраховка не е излишна. То Наполеон Бонапарт и Хърбърт Хувър са се страхували, а Франклин Рузвелт дори не е пътувал никъде на 13-о число и не е обядвал или вечерял с 13 души, та аз ли да се правя на по-набожен? Мен ако питате, видя ли черна котка, по-добре да я заобиколя или да я накарам тя да ме заобиколи, но да не мине пред мен. Не заради друго, ама да нямам кого да обвинявам, ако имам лош ден. И ако видя стълба, опряна до някоя стена, по-добре да не минавам под нея, че знае ли човек – то е суеверие, ама по-добре да не предизвикваме дявола. Аз в мартениците, четирилистните детелини и в подковите не вярвам, ама не е излишно човек да си направи двойно подсигуряване, ей така, за всеки случай…

Подобни изказвания сигурно сте чували и вие. Иначе сме християнска държава, с хора, които почитат Христос и светиите. Но сме и от страните, в които процъфтяват окултизмът и суеверието. Почти няма телевизия, която да не разполага със „собствена“ врачка. Рядко може да се срещне вестник, който да не предлага всекидневен хороскоп. Трудно е да намерим хора, които да не почукват на дърво или по собствената си глава. Целият този стремеж към мистичното, копнеж за щастие и намиране на лесни отговори е разбираем, но е странно мястото, където търсим задоволяването на тази наша потребност. Така де, може ли трезво мислещ човек да вярва на астролог, че звездите ще го закрилят и обичат. Или пък че някакво листенце може да носи щастие, а червеният цвят на мартеницата да опази здравето ни? А горката черна котка може да ни скапе деня, ако случайно мине пред нас...

Веднъж, много преди да позная Бог, обвиних подобно животинче за моя неуспех в един изпит. Вървейки към залата, в която щеше да се проведе, се притеснявах много, направо треперех от страх. Това ми беше първият изпит. Освен това срещнах по пътя си и черна котка. Тогава не й обърнах внимание, но след като ме скъсаха на изпита, хвърлих вината за провала си върху животното. За съжаление в България няма актуално изследване, което да разкрива пристрастеността ни към подобни небивалици, но е достатъчно да се огледаме около себе си и ще видим я колега, я роднина, я някой съученик или съсед, който е зависим от хороскопа си, от деня на седмицата, от предсказанията на екстрасенса.

За Роналд Рейгън и Франсоа Митеран – двама известни бивши политици, вече починали, се разказва, че не се захващали с нищо и не вземали никакво решение, преди да се допитат до звездите чрез личните си астролози.

Една жена пък споделя, че по принцип не е суеверна: „Черни котки, стълби, под които не бива да се минава, счупени огледала – това за мен са глупости. Добре де, трябва да призная, че чета хороскопа си. А петък 13-и някак си буди респект у мен. И аз не знам защо.“ Тя добавя, че на този ден винаги се опитва да върши по-малко неща, а ако е възможно, въобще не пътува.
Според едно изследване в петък 13-и бизнесът в САЩ губи между 800 и 900 млн. долара, тъй като много хора просто не отиват на работа. Ресторанти, увеселителни заведения, самолети и автобуси остават полупразни. Статистиката показва, че в Германия от запитани 1000 души по-голямата част от тях предпочитат като гаранция за щастие да откъснат четирилистна детелина, вместо да произнесат молитва. 36% смятат, че ако срещнат коминочистач, това ще им донесе щастие. Всеки четвърти германец се страхува, ако на пътя му изскочи черна котка. Особено ако тя идва отляво, се вярва, че носи нещастие. Съвсем друго нещо са падащите звезди. Ако видите падаща звезда, веднага трябва да си намислите желание. Проучване на института Forsa показва, че 66% от германците вярват в ангел пазител, докато само 64% вярват в Господ. А в САЩ социологическо проучване показва, че страхът от петък 13-и измъчва между 17 и 21 млн. американци. Симптомите варират от умерена тревога до тотална паника. Специалистите дори са измислили название на тази фобия, нарича се параскевидекатриафобия. То идва от три гръцки думи: параскеви (петък), декатреис (13) и фобия (страх). И въпреки целия този страх и паника, а и големите загуби за бизнеса, по други данни суеверието носи луди печалби на търговците. На година в Германия печалбата в тази сфера е между 18 и 25 млрд. евро. Прогнозите сочат, че през следващите 10 години печалбата ще достигне до 35 млрд. годишно.

„Черният петък“ изглежда толкова черен, понеже имената на някои от най-известните серийни убийци съдържат по 13 букви – Jack the Ripper (Джак Изкормвача), John Wayne Gacy (Джон Уейн Гейси), Charles Manson (Чарлз Менсън), Jeffrey Dahmer (Джефри Дамер), Theodore (Ted) Bundy (Тед Бънди).

„Черният петък” изглежда толкова черен, понеже през 1927 г. на един петък 13-и в САЩ се случва т нар. втори голям борсов срив. И поради това във Флоренция например улиците нямат номер 13. Много летища пропускат да обозначат писта с номер 13. Много хотели са без 13-и етаж и стая № 13. А 80% от небостъргачите също прескачат този етаж.

Интересно е, че за някои от суеверията се търси основание и в Библията. Покрай 1 март при мен дойде една колежка и започна да ме убеждава, че относно носенето на мартеници имало библейска история, която говорела за нуждата от червено-белите конци. Така и не можа да ми посочи в коя книга или стих пише за тях.

Чух и друго. Четирилистната детелина е легенда, криеща корените си в Библията. Според старо поверие, когато Ева била прогонена от рая, тя взела за спомен оттам детелина с четири листа. За съжаление и тук не открих в кой стих от Битие се казва това и защо й е на Ева да къса точно четирилистна детелина на излизане от рая.

Разбира се, за мита относно опасния петък 13-и си има „библейско“ обяснение. Покрай древногръцките, древноримските, древновикингските и хиндуистките обяснения се прокрадва и „християнското“, а именно че в християнската култура петък 13-и се счита за нещастен ден. 13 е число, което следва 12 и символизира нарушаването на равновесието, съдържащо се в 12. Понеже (сега следва интересното!) на Тайната вечеря присъстват общо 13 души – Исус и 12-те апостоли, и до днес у много народи съществувало поверието 13 души да не сядат заедно на маса, а предателят Юда идва последен, тринадесети. Други припомнят, че Спасителят е разпънат именно в петък. И така нещастието, което носят петък и числото 13, намира своето обяснение и в живота на Христос. Освен това Адам и Ева са опитали забранения плод също в един петък, но къде в Библията го пише това, не можах да открия.

Експертите смятат, че хората прибягват към суеверията, за да си обясняват ставащото около тях, и че те са в полза за оцеляването им, защото толкова отчаяно се нуждаят от щастие, че търсят различни начини и форми, за да го постигнат.

Въпросът е колко често човек намира паднала подкова и как тя може да го предпази от една болест например? Или колко често можем да попаднем на четирилистна детелина и може ли тя да ни донесе разбирателство в семейството? Или пък може ли да сме сигурни, че ако все пак открием коминочистач и го докоснем, то това ще ни запази работното място?

Много добре е казано в православния сайт „Двери“: „Днес българинът живее притиснат между традиционната си представа, че е православен, и спазва различни езически практики – ходи на църква, но посещава и екстрасенси, кръщава децата си, но им връзва и червен конец срещу уроки. Повечето млади двойки сключват брак в храма, защото ритуалът е по-тържествен и вярват, че така повече ще „им върви в брака“, а децата се кръщават преди всичко „за да са здрави“ Основният проблем на повечето наши сънародници е в пълното непознаване на православната вяра, истинската духовност, Христовия завет, евангелската свобода и любов. Повечето българи имат объркан мироглед по духовните въпроси. Те не знаят какво да очакват от църквата, не знаят как тя може да им помогне, каква е нейната роля на Земята.“

Не зная дали църквата може да помогне, но съм сигурен, че Бог може да го стори. Още повече, че Той иска да го прави. Словото Му казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).

Хората се доверяват на суеверията от страх, от незнание, от нужда, но те не могат да задоволят очакванията им. Бог обаче може. Той ни е призвал – нас, които страним от окултното и Го познаваме, да Го прославяме пред тези, които Го отричат и не Го познават. Чрез живота си, поведението и отношението си ние можем да водим хора при Бог. Така може да помогне църквата. А пък Бог е Този, Който ще даде свобода на вързаните и ще изцели наранените по сърце.

« назад