Състраданието на медицинска сестра променя една майка

, 23.08.2010



от Дон Греъм

Мигът, в който Алисън Смит*, медицинска сестра от Северна Каролина, срещнала Мунира, тя разбрала защо Господ я е довел в Северна Африка. Алисън тъкмо се била присъединила към екип баптистки медицински работници, които имали клиника в едно изолирано градче близо до пустинята Сахара.

След по-малко от 2 седмици от присъединяването си към екипа се сблъскала със случая на Мунира – едно от най-тежките изгаряния на дете, което бе виждала някога. Дрехите на детето се запалили, докато то играело прекалено близо до печката на майка си. Резултатът – изгаряния от 2-ра и 3-та степен по ръцете и краката. Майката на Мунира – Халима, отива отчаяна в клиниката, където работи Алисън, след като детето вече е прекарало 10 тежки дни в местното лечебно заведение. Градската болница била известна с ширещата се корупция и минимални грижи за пациентите. Персоналът на практика не обърнал внимание на Мунира, като не й били дадени никакви болкоуспокояващи, а раните й дори не били превързани.
Служителите в болницата не отстранили и парчетата плат, които останали по изгорената й кожа.

Алисън била удивена – едва ли някой може да си представи ужасната болка, която била преживяла Мунира. Африканската клиника обаче нямала възможност да предложи подходящото лечение за детето.

Алисън казва: „В Щатите детето щеше да прекара месеци в интензивно отделение.
Единственото, което можех да направя за нея, беше да я мажа с кислородна вода и да й правя компреси с марля.“ Тя направила най-доброто, което могла, за да почисти и превърже раните на детето. Това била болезнена процедура, която трябвало да бъде повторена много пъти през следващите няколко седмици. По време на тези чести посещения в болницата Алисън и майката на Мунира се сприятелили.

Въпреки че медицинската сестра не знаела много думи на арабски, нежността и състраданието, с които се грижела за детето на една мюсюлманка, говорели много силно и ясно. След тримесечно лечение Мунира се върнала към стария си начин на живот. Отново можела да тича, да играе и да се смее. Раните й били зараснали, а белезите й – значително избледнели. И макар че посещенията й в болницата спрели, приятелството между Алисън и Халима не приключило.

Двете жени продължават да се виждат всяка седмица. Въпреки езиковите трудности Алисън прави малки стъпки в споделяне на Божието Слово, като всеки път предлага на Халима да се молят. Алисън със задоволство споделя: „Ако не работех в клиниката, никога не бих могла да имам това взаимоотношение. Господ ме постави в отделението, за да мога да се погрижа за това малко момиченце. Моля се Той да ми даде възможността да кажа на Халима, как според мен всъщност оздравя Мунира и кой наистина я излекува.“

Алисън е уникален пример за това, колко специални са взаимоотношенията. Майката на Мунира е бременна в 8-ия месец, когато за първи път довежда изгореното момиче в болницата. По-късно тя родила още едно здраво момиченце, което нарекла Алисън.

* Истинските имена са променени.

« назад