Страдащото дете

Уенди Биъри, 28.06.2010



Много често ми се случва да ми става тъжно за приятелите на децата ми от училище. Те са във възраст, в която нуждата от помощ не е само физическа, но също така е емоционална и психологическа. Дори вече да не ги храним в устата с лъжичка, ние определено трябва да осигуряваме необходимата храна за сърцата и душите им. Не ги носим на ръце, но им даваме любовта и подкрепата, от които те имат нужда, докато израстват душевно и развиват мисленето си.

Да осъзная какво е да бъда родител, означава да разбера моята крайна цел. Искам децата ми да бъдат хора, които обичат Господа – любящи и отговорни. Дали моите взаимоотношения с тях всеки ден спомагат за това? Начините ми за дисциплина благоприятстват ли на целите ми? Успявам ли да моделирам личността, която желая да изградя в тях?

Виждала съм деца, чиито родители им обръщат много внимание, но то невинаги е правилното внимание, от което те се нуждаят. Едно дете може да получава много похвали и подаръци, но е възможно това да не е правилното отношение, което да изгражда духа му. Нуждите на всички са различни. Има много деца, на които въобще не им е обръщано внимание. Те на практика се справят сами, въпреки че родители им посрещат основните физически нужди. Всеки ден тези деца се борят по своя начин – добър или лош. Именно това са страдащите деца.

Също така съм виждала деца, които знаят, че са обичани, и го показват. На тях им се обръща внимание, но също така им се поставят ограничения и очаквания. Тези деца може и да нямат най-модерните играчки и дрехи, но определено имат вниманието, от което се нуждаят. Те знаят как да се отнасят към родителите, братята и сестрите си – с любов и уважение... Поне в повечето случаи.

Сега помислете за вашите деца. Имате ли усещането, че те се чувстват сигурни във връзката си с вас и в семейството? Дали чувстват, че ограниченията, които сте им поставили относно поведението и отношението им към другите, ги защитават? Според вас има ли в живота на децата ви области, в които те са слаби? Именно това са областите, за чиято промяна вие като родители можете да помогнете, за да се чувстват те по-сигурни както като отделни личности, така и като част от вашето семейство.

Когато забележите области в живота на децата ви (а дори и във вас самите), които се нуждаят от промяна, е доста полезно да се замислите как дисциплината може да изгради и укрепи характера. Отново се връщам към книгата на Бети Чейс „Дисциплина = любов“. Авторката ни напомня, че понякога ние си мислим, че дисциплината е нещо лошо. Библията ни казва, че дисциплината по своята същност е нещо позитивно.

Исус каза на своите ученици и те да правят ученици. По своя произход думата дисциплина идва от думата ученик. На практика, когато дисциплинираме децата си, ние правим ученици. Бети Чейс описва трите нива, на които се случва това. Ние първо показваме, после обучаваме и накрая коригираме, ако има грешки. Дисциплината е нещо различно от наказанието.

Знаете ли, че в Библията пише родителите да дисциплинират децата си, а не да ги наказват? Каква ли е разликата между двете? Мотивите на дисциплината са любов, грижа и желание да поправиш детето, ако е сгрешило. Наказанието означава да отвръщаш на нещо, да излееш гнева си и да изразиш безсилието си. Наказанието се фокусира върху санкционирането на сегашното лошо поведение. Целта на дисциплината е да развие бъдещо правилно поведение. Тя кара детето да чувства сигурност, докато наказанието носи страх и вина.

Най-голямата разлика между дисциплината и наказанието е отношението на родителя. Децата разбират, когато родителя прави нещо от любов и грижа. А понякога те знаят, че това не е така. Как реагирате, когато детето направи беля и ви ядоса? В такива моменти се постарайте да не реагирате веднага. Не удряйте детето. Дайте си време и се дистанцирайте от детето за няколко минути. Признайте пред себе си, че сте ядосани, и помолете Господ да ви помогне. Понякога се ядосваме, защото не сме имали контрол върху ситуацията, преди тя да излезе извън контрол. Когато се успокоите, тогава отидете при детето и приложете плана си за дисциплина. Това, че вероятно вие сте били дисциплинирани от гневни родители или учители, не означава, че трябва да правите същото към собствените си деца.

Ако се случи така, че сте действали в гнева си, най-доброто нещо е да им се извините и да работите над това, как да реагирате по по-здравословен начин. Начинът, по който налагаме дисциплина, ще определи дали те ще бъдат здрави, или страдащи деца. Господ може да ни помогне да действаме по правилния начин, което ще доведе до благословения и радост в семействата ни.

« назад