Християнското семейство

ЕВ, 21.11.2011

Интервю на Даниела Петкова с пастор Людмил Ятански от църква „Блага вест” за Деня на християнското семейство

Кои са основните ценности в християнското семейство според вас?

В християнското семейство основната ценност е Христос, Той присъства в семейството и е Творецът. Божието Слово ни разкрива цялата палитра от ценности и в семейството те се прилагат най-добре. Вярност, посвещение, любов, търпение – като говорим за ценности, това са и плодовете на Светия Дух.

На какво се крепи семейството?

Семейството се крепи, най-общо казано, на вярата в Бога. И тук може някой да попита: а едно невярващо семейство, като не вярва в Бог, на какво се крепи? И тук аз съм категоричен, че то няма основа и затова се наблюдава тази криза в брака и семейството в целия свят в момента.

А каква е ролята на семейството в обществото?

Няма здраво общество без здраво семейство. Когато един човек не е ефективен, задоволен и щастлив в семейството си, много трудно може да бъде продуктивен, така че семейството е основна градивна единица в цялото общество. В семейството се възпитават основни ценности. Там започва житейският път на човека – това, което види в своите родители, това е, което ще възпроизведе по-късно. Така че без семейство няма общество.

Според вас каква трябва да е йерархията в семейството?

Библейският принцип е много ясен – мъжът е главата на семейството, както Христос е главата на Църквата. Тук може много да се спекулира. Мъжът може да изисква една абсолютна, тоталитарна власт. Ако мъжът е една добра глава, ще бъде един организатор на семейството, ще зачита жена си и всички членове на семейството, ще направи един добър семеен съвет, когато децата израснат. Така че мъдрият човек може да бъде глава на всички и тук е добре да се спомене този принцип, който Христос много ясно декларира – че по-големият между вас ще ви бъде слуга.

Как тълкувате това в рамките на брака?

Точно както Христос – по-големият е този, който се грижи. Но трябва да споменем и че властта е правопропорционална на отговорността. Колкото повече власт има човек, толкова по-голяма е отговорността, която той носи. С други думи, грижата за семейството – за прехрана, образование, израстване във вярата, е свързана с властта и водещата роля на мъжа. Разбира се, мъжът и жената са партньори. Това е нещо много важно. Ние сме свидетели на тия престрелки… Жената да казва: „Ами ти не ме обичаш, както казва Словото, затова аз пък няма да ти се покорявам.” Мъжът пък казва: „Ти не ми се покоряваш, затова няма да те обичам...”. И така всеки хвърля вината и отговорността на другия. Но, говорейки си за отговорност в ръцете на мъжа, той трябва да спечели доверието, уважението и властта над своята жена. Така че съпругата с удоволствие да следва своя мъж, като знае, че той я носи на ръце, грижи се за нея и не я експлоатира или мачка, което е противно на библейските принципи.

Какво влияние оказват взаимоотношенията в семейството върху децата?

Ако разделим взаимоотношенията между мъжа и жената от тези между родители и деца, тогава можем да говорим за влияние, защото в семейството влизат и взаимоотношенията с децата. Ако между съпруга и съпругата липсва хармонията, а има вражда и антагонизъм, това разрушава детската психика. И това нанася тежки рани на децата. Казвам това от опит, защото произхождам от семейство на разведени родители. Бил съм свидетел на лоши взаимоотношения и те са оставили отпечатък върху мен. Разбира се, това не е оправдание. Човек, който е получил някакви наранявания, не бива да се оправдава с тях и да живее един непочтен живот или да бъде непокорен на Бога. Но е факт, че родителите могат да наранят децата си. От друга страна, ако взаимоотношенията са положителни и красиви, те могат да накарат едно дете да разцъфне. Така то ще даде добър плод в живота си, защото всъщност най-доброто възпитание е личният пример. Децата подражават изключително много на родителите си, особено в детските си години, а и по-късно, когато пораснат в мъдрост и виждат добрия пример, те го вземат и му подражават. Така че влиянието на родителите е огромно, както и отношенията им.

Какво се случва с отношенията родители–деца?

Тук отново можем да разделим нещата. Първо, в сферата на светското семейство, което не познава Бога, взаимоотношенията не вървят добре. Защото, ако човек няма един външен критерий за добро и сам определя що е добро и зло, егоизмът царува и разрушава. Така че в тези семейства не можем да говорим за едно добро развитие. Има един разпад на семейните ценности. Няма желание за сключване на брак, няма доверие, има страх от изоставяне и войни за дребни материални неща. И другата област е тази на вярващите семейства. За мое най-голямо съжаление там също се наблюдава един спад на морала и при духовните ценности. Дори наричайки се християни, вярвайки, посещавайки църква, ние виждаме хора да развалят брака и семействата си.

На какво се дължи това според вас?

Едва ли можем да отделим само един фактор. Това е комбинация на много неща. Но като цяло виждаме, че изкушението човек да възприеме една друга ценностна система е голямо. Виждаме как стремежът на света към кариеризъм се отразява върху църквата. Гонене на по-добро заплащане, по-добра позиция, повече удобства, бягствата от поемане на повече отговорност – всичко това няма начин да не се отрази на семейството. По-лесното постигане на развод, по-малките последствия, до които това води, по-лесното приемане на разведения в обществото някак допринасят за това, но това може да се дължи и на отслабването на вярата на човек, все по-голямото отдалечаване от Бога. Защото не може човек, който почита Бога, доближава се до Него, да не става като Самия Бог, да не практикува качествата и характеристиките на Божия характер. А Самият Бог казва: мразя напускане, мразя изневяра. И всъщност, ако може да се обобщи всичко, егоизмът е най-големият бич, но за съжаление в християнското семейство егоизмът също има важна роля. Има един такъв принцип, че семейството е убиец на егоизма и когато човек не иска да умре егоизмът му, убива семейството.

                                                                                                                                         Следва

« назад