Човешката зависимост

Христина Панджаридис, 16.02.2011

За да се вдигне росата, й трябва слънце. За да растат тревите и дърветата – светлина и вода.

За да поумнеем, или казано другояче – да помъдреем, ни е нужно време, опит и страдания.

Мнозина, за да се чувстват добре, поставят себеподобните в зависимост. Усещането за величие и недостижимост, за безценност и непогрешимост им носи самочувствие и избиване на комплекси, пълнота, душевен комфорт.

Моя позната написа исторически роман. Получи одобрение от издателство, но за отпечатването й поискаха пари. Тя нямаше и дори не попита за каква сума става въпрос. Междувременно беше намерила своята най-добра приятелка и често си говореха по телефона. Не се бяха виждали от десетина години. Разбра, че дъщеря й живее в Америка, по нейна препоръка я потърси чрез Фейсбук и я откри. Написа й имейл с желанието да общуват. Сподели радостта, че са одобрили книгата й, но няма да я издаде заради финансови проблеми. Тогава „американката” любезно отговорила, че ако бяха се срещнали преди две години, би й помогнала. Вече дала пари на нуждаещи се. Но заради сегашната икономическа криза и е невъзможно. Тя била третият човек, който чука на вратата й... Познатата ми обясни, че не й е писала заради парите... Не е допускала да поиска от човек, с когото се познават бегло... Продължила да й изпраща кратки съобщения с новини за себе си и семейството, но отговор нямало. Накрая получила един заковаващ имейл: „Нали не искаш пари? Какво искаш тогава?!”

Видяхме се и тя не само изглеждаше шокирана. Преживяваше изреченията травмиращо и не си обясняваше невъздържаното отношение.

Вероятно нашенката, обитаваща далечни земи, е смятала да я постави на колене от своето евентуално спонсорство, очаквала е мили очи и хленчещи думи. Може би е предвкусвала водопади от молби и смиреност, поклони, възклицателни изречения и обещания за покорство и вечна памет! Да, но събитията не са се развили по начертаната схема!

Зависимостта... Зависими сме от фризьорката, която, ако е в лошо настроение, ще ни подстриже доста по-късо от нашето желание или ще ни боядиса в мразения от нас цвят... Сервитьорката ще ни донесе кафето в чаша със следи от чуждо червило, шивачката ще ни издокара с плисирана пола наместо поръчаната права...

Зависимости... Живеем с хора и контактуваме всекидневно. Дори в собствения си дом сме поставени в подобни отношения със съседите отгоре, отстрани, срещу нас.

Мъжът ти получил предупредително писмо за неплатена глоба и е нервен. Точно сега заплануваният разговор е нежелан! Децата не отишли на басейн заради грипната ваканция и хленчат... Колежките удължават следобедната почивка с двойна доза клюки и интриги... и работата пада върху теб. Ще се наложи да останеш след работно време, а беше обещала да се прибереш и да излезете заедно...

Едни са в плен на бирата, чипса, телевизионните конкурси, модните тенденции, прогнозата за времето...

Дърпаме си конците едни на други и недоволстваме. Въртим си малки и дребни манипулации... все за наша сметка.

Ако Бог позвъни по телефона и ни заяви: „Днес няма да бъда свободен, защото не си се молила от една седмица и докато не престоиш поне час на колене... не чакай да си помръдна и пръстчето за молитвите ти!”, как ще реагираме?!

Зависимостта от Господа!

Отдаваме Му погледа си и сърцето, а Той ни връща цял един свят. Подарява ни живот с надежди и подкрепа.

Без да тряска вратата пред погледа ни или да увеличава лихвите за неизплатените навреме вноски.

« назад